Category Archives: Книгата

“Беше не много висока жена, с много светли коси, постригани по начин, който виждах често тази година. Малко издължени в краищата отпред и по-къси отзад на врата. Лицето й имаше цвят на свещ, чийто пламък бе една широка усмивка. Усмивката разкриваше бели равни зъби. Очите й бяха като теменужки и също се усмихваха. Беше облечена в тясна светло синя блузка с деколте и къса черна пола. Носеше мрежест чорпогарщник и черни обувки с високи тънки токчета. Майка ми никога не обличаше толкова къси поли, мрежести чорпогащници и такива кокили. Погледнах я до нея. Тъмно кестенявата й коса стоеше някак неестествено приповдигната като каска. И тя се усмихваше и изглеждаше много щастлива, но умората надничаше зад усмивката й. Беше облечена в бяла риза, закопчана почти до горе, кафява пола до коляното и кафяво сако. Беше елегантна моята майка, но по един такъв начин, по който са елегантни лелките. А Моника, Моника беше по-скоро какичка.

Нещо повече: Моника беше най-красивата какичка, която бях виждал.”

“Перо от пеликан”, Ирина Папанчева

„Първо баща ми ни напусна. По-точно, първо Моника дойде да живее при нас. Моника е приятелка на майка ми от детството. Една вечер майка съобщи на баща ми, че Моника й се е обадила от Бургас, искала да промени живота си – да дойде в София и да си търси работа. И го попита дали може в началото да отседне у нас, за месец-два, не повече, докато се установи. Баща ми свъси вежди, мълча както обикновено, когато трябваше да се вземе някакво решение. Така думата му натежаваше и ми се струваше, че когато най-после заговори, каквото и да кажеше, падаше като камъчетата, които хвърлям в Бистрица – след като изминеше траекторията си, решително и категорично заемаше мястото си.”

“Перо от пеликан”, Ирина Папанчева