След като се наобядвахме – аз повторно, майка – съвсем символично, баба ни погледна с нейния решителен поглед, който винаги малко ме плаши, защото значи, че е намислила нещо и невинаги то е точно това, което искам. Видях, че и лицето на майка се изопна в очакване.
- Подготвила съм ви оздравителна програма. Започва от утре сутрин – заяви тя.
- Каква програма, майко? Нямаме нужда от никакви програми, дошли сме да почиваме –опита се да се възпротиви майка.
- Точно така! Почивка! Но оздравителна. И само да съм чула дума! И двамата имате нужда от укрепване, какво сте се омърлушили?! Да не се е свършил светът, я?!
Светът не се беше свършил… още. Но, когато на следващата сутрин баба ни събуди в шест часа, поне на мен ми се стори, че това е краят му. И краят на ваканцията ми, която току що бе започнала.
Tags: йога, книгата, ПЕРО от ПЕЛИКАН
Facebook
NetworkedBlogs
Twitter
YouTube
