„Не знам колко дълго продължи медитацията. Стори ми се много дълго. Когато отворихме очи, баба изглеждаше доволна от нас. А на мен ми бяха изтръпнали краката. И от тази медитация така ми се приспа, че просто нямах търпение да се приберем и да си легна пак.
- Е, какво почувствахте? – поиска да знае баба.
- Беше много приятно – отговорих аз, но не споменах нищо за Моника. И без това ме беше срам да говоря за това, а пък в присъствието на майка имаше риск да доведе до потоп от сълзи и нервни изблици.
- Нищо – отговори вяло майка и погледна към морето.
- Като за първи път добре – заключи баба – Ще видите с редовна практика колко по-дълбоко и прекрасно ще стане преживяването.
Това за редовната практика ме притесни. Да не би баба да си мисли, че ще ме вдигне отново толкова рано?”
“Перо от пеликан”, Ирина Папанчева
Tags: йога, книгата, медитация, ПЕРО от ПЕЛИКАН
Facebook
NetworkedBlogs
Twitter
YouTube
