“Перо от пеликан” от Кристиян Попов, 11 години, гр. Поморие

Перо от Пеликан

            Бе хубава лятна сутрин. Морето бе тихо и спокойно. Лодките стояха на брега и с нетърпение чакаха рибарите. Слънчевите лъчи се промъкваха през прозорците на къщите, искаха да съобщят на хората, че денят е започнал.

Изведнъж на розовото небе се появи птица – пеликан. Тя се завъртя грациозно във вихъра на своя танц и прелетя покрай мен. От нея се отскубна малко перце, което започна да кръжи, водено от вятъра. Не му обърнах внимание, защото бях опиянен от красотата на морето, но перото се приближи още по-близо. Като че ли то разбра, че съм го забелязал и смени посоката си. Полетя напред, а аз го последвах. Вървях дълго покрай брега, слънцето изгря, рибарите излязоха, градчето се събуди. Но перото не спираше. Скоро подмина и последните къщи.

Най-накрая спря до старата Тракийска гробница. Когато го догоних, то влезе вътре и се мушна в кухата колона. Съвсем неочаквано там се появи мъж, а след него летеше и перцето. Човекът бе облечен с дълги дрехи и на главата си носеше венец. Той обиколи храма, изричайки тайнствени слова. Когато и последната дума притихна в утрото, разтвори се в него, странникът впери поглед в мен. И – чудно! – аз чувах какво ми говори. Не изричаше слова, а сякаш четях мислите му.

„Аз съм тракийски жрец. Живял съм в тези земи много отдавна.

Тогава тук всички хора бяха траки и гърци. Те бяха много богати и носеха дарове на боговете. Наоколо имаше още тракийски гробници, но се случи нещо. Една нощ земята се разтресе. Богинята Майка бе гневна. От най дълбоките и недра се чуваше стон  от който дъхът спираше. В храма тя ни съобщи, че е обидена на хората, защото носят все по-малко дарове и не я почитат достатъчно. Тогава на небето се появи пеликан. Той с човешки глас съобщи на хората, че когато отново върнат уважението си към нея, тя ще спре да люлее света. Тогава същитят този пеликан щял да се появи над морето и да остави едно перо. И сега перото ме събуди, за да ми съобщи щастливата новина, че вие – хората – сте изкупили греха си. Казах, каквото бе нужно и сега е време да се върна.”

Щом изрече това, жрецът изчезна и след малко се появи един стенопис, на която бе изобразен той. Тогава се случи още едно чудо. Голите стени на гробницата се покриха с красиви сцени. Едни бяха на коне, други – на жреци, трети – на царе, четвърти на – деца… Интересното бе, че всички лица бяха озарени. След като ги разгледах, аз влязох в колоната. Там се бе появила изящна каменна стълба. Без да се замисля, хукнах нагоре. Стъпалата сякаш извираха, погледнах назад – нямаше ги. И странно, не се изплаших, а продължих. Озовах се в малка кула, в центъра й стоеше ккамък, а върху тего – перото от пеликан. Докоснах го и отново се озовах навън.

Побързах да съобщя на хората за случилото се. Държах перото и отидох на брега. В морето плаваха рибарските лодки, а корабчетата вече потегляха от пристана. Хората вървяха забързани по улиците и още не знаеха за сполетялото ги щастие. Когато пристигнах в града, разказах случилото се на тези, които срещнах, те го споделиха с другите, а скоро цялото градче знаеше. Всички се тълпяха пред гробницата, за да видят стенописите, а тези, които не вярваха, разбраха, че историята е истинска.

Дълги години се разказваше за чудото, в тази лятна утрин, а перото, неговият свидетел, лежеже в малка кутия на бюрото ми и ми напомняше да не губя надежда…

Кристиян Матеев Попов

години: 11

град: Поморие

Учител по БЕЛ: Мариана Маринова

Tags: Есета от конкурса, Конкурс, Кристиян Попов, ПЕРО от ПЕЛИКАН