„Баба вече беше на брега и правеше йогийските си упражнения. Силвия ме хвана за лакътя, както обикновено, и тръгнахме натам. Присъединихме се към баба и започнахме да правим упражненията. И после – медитацията. Както вдишвах и издишвах със затворени очи, видях светлината, която се излъчваше от тялото ми. Видях и Силвия, без да я виждам, и Алекс, и майка и татко, и баба…не виждах лицата и телата им и същевременно ми се струваше, че ги виждам по-добре отвсякога, сливайки моята светлина с тяхната. Не знам колко дълго трая това, но когато отворих очи си помислих, че това трябва да е било мистично преживяване. Баба понякога говори за мистични преживявания след медитацията. Първоначално исках да го споделя, но нещо ме накара да замълча, сякаш така щях да го запазя за по-дълго.”

“Перо от пеликан”, Ирина Папанчева

„През следващите дни Силвия и майка й започнаха да идват с нас на плажа рано сутрин. Плувахме в топлото море и правехме заедно Йога и медитация. В една от тези медитации се случи нещо прекрасно. Видях майка и татко щастливи по отделно. А помежду им бях аз. Всеки един от тях беше свързан с мен със светлинна нишка. И разбрах, че въпреки че вече не са заедно, те си остават мои родители и това никога няма да се промени. Почувствах особена радост от това откритие.”

“Перо от пеликан”, Ирина Папанчева

„Днес баба ни показа други асани, които не бяха много трудни. По време на медитацията обаче все така ме връхлитаха мисли. Не знам защо, но си представих как с майка и татко сме на плажа и татко ме учи да плувам. Стана ми тъжно и се опитах да не мисля. Но ми беше трудно.”

 ”Перо от пеликан”, Ирина Папанчева

„Не знам колко дълго продължи медитацията. Стори ми се много дълго. Когато отворихме очи, баба изглеждаше доволна от нас. А на мен ми бяха изтръпнали краката. И от тази медитация така ми се приспа, че просто нямах търпение да се приберем и да си легна пак.

- Е, какво почувствахте? – поиска да знае баба.

- Беше много приятно – отговорих аз, но не споменах нищо за   Моника. И без това ме беше срам да говоря за това, а пък в присъствието на майка имаше риск да доведе до потоп от сълзи и нервни изблици.

- Нищо – отговори вяло майка и погледна към морето.

- Като за първи път добре – заключи баба – Ще видите с редовна практика колко по-дълбоко и прекрасно ще стане преживяването.

Това за редовната практика ме притесни. Да не би баба да си мисли, че ще ме вдигне отново толкова рано?”

“Перо от пеликан”, Ирина Папанчева

След като се наобядвахме – аз повторно, майка – съвсем символично, баба ни погледна с нейния решителен поглед, който винаги малко ме плаши, защото значи, че е намислила нещо и невинаги то е точно това, което искам. Видях, че и лицето на майка се изопна в очакване.

- Подготвила съм ви оздравителна програма. Започва от утре сутрин – заяви тя.

- Каква програма, майко? Нямаме нужда от никакви програми, дошли сме да почиваме –опита се да се възпротиви майка.

- Точно така! Почивка! Но оздравителна. И само да съм чула дума! И двамата имате нужда от укрепване, какво сте се омърлушили?! Да не се е свършил светът, я?!

Светът не се беше свършил… още. Но, когато на следващата сутрин баба ни събуди в шест часа, поне на мен ми се стори, че това е краят му. И краят на ваканцията ми, която току що бе започнала.

„- Сега ще направим няколко прости упражнения. Учихме ги в курса по Йога – каза баба, когато излязохме.

- Какво е Йога? – веднага поисках да знам.

- Йога е древна индийска система от упражнения, които спомагат за физическо и психично здраве. Казват се асани – издекламира баба – Ще видите какъв невероятен ефект има.

И започна да ни показва и обяснява кога да вдишваме и кога да издишваме. Упражненията бяха само пет за моя радост, а мисля, и на майка. И не бяха трудни. Всяко от тях трябваше да правим по пет пъти. Представляваха извиване на тялото във всички посоки. Майка се опита пак да се измъкне, но този път баба беше категорична. Когато упражненията свършиха, си отдъхнах и си помислих: „Свърши се!” Но не. Баба разпъна енергично трите хавлии и каза:

- Сега ще медитираме.

И като видя неразбиращия ми поглед, този път сама обясни:

- По време на медитацията човек се отпуска и не мисли за нищо. Това е целта й – мислите да спрат и съзнанието да си почине. Да влезе в състояние на дълбок покой.

И така седнахме на хавлиите по турски. Стиснах силно очи и започнах да се мъча да медитирам. Опитвах се да не мисля за нищо и така мислех за това, че не трябва да мисля за нищо, и пак се опитвах, струваше ми се, че ще започне да излиза пара от главата ми от всички тези опити. И тогава изведнъж видях Моника, широката й усмивка с равни бели зъби и усетих как ме погалва по косата, както имаше навика да прави. Ако това беше медитацията, вече много ми харесваше.”

“Перо от пеликан”, Ирина Папанчева