Една вечер говори дълго с баба. Първо спореха и майка твърдеше, че се справя. После майка се разплака. Накрая каза: „Добре, ще дойдем”. Когато свърши разговора, ми каза: „В края на месеца, след приключването на учебната ти година, ще отидем в Бургас. Ще поседим известно време там, при баба ти.”

Не знаех какво да отговоря. Хем ми се искаше да ида на море и да бъда повече време с баба, хем всичките ми приятели и най-вече Алекс бяха в София. Но за да не се разстрои майка пак, се опитах да се усмихна и казах: „Добре.” „Радваш ли се?”, попита майка с глас, с който ми се стори, че сякаш себе си, а не мен пита. „Много”, казах, и тя ме прегърна, направо ме притисна силно към себе си и аз се притесних, защото толкова отдавна не го беше правила.

Имаме и неочаквана среща – чувам някой да вика името ми и когато се обръщам виждам Яна от ПОДА да се носи към нас по червеникавата повърхност. Нали ви казах, че това си е цял друг социум? Споделяме набързо впечателнията си от деня и отиваме в калта. Там, за моя изненада, на Зори й понася много добре от самото начало и започва да маже с размах калта по лицето и тялото си. По-късно, след като вече сме вървели обратно по плажа, калта е позасъхнала и сме я отмили в морето, тя възкликва: „ Ефектът вътху кожата ми е изумителен!”. А аз си отдъхвам с облекчение. Вече се страхувах, че юлско-августовските посешения на лугата и калта ще бъдат съботирани от половината от екипа ни. Но не!

По-малко от час по-късно сме на „Богориди”, където ни чака Хиндо с камерата си, за да продължим със снимките за трейлъра. Спускаме се надолу към „Александровска” до „Хеликон” , като улавяме лицата и настроенията на вечерния Бургас.

На следващата утрин в 6:30 се виждаме отново за последната серия от снимки за престоя ни. Плажът рано сутрин и обществото на ранобудните му любители. Още един различен Бургас, само след час всичко ще бъде различно.

Там Хиндо ме снима и как говоря за „Перо от пеликан”, седнала на пясъка. След като съм спала само по 3-4 часа през последните 4-5 нощи, речта ми лее. Явно изтощението има положителен ефект върху заекването – поне в моя случай. J

Сега остава Хиндо да заснеме лугата и калта – за тях със Зори трябва да вземем разрешение от Черноморски солници. За щастие го получаваме и тези снимки също трябва да се случили днес.

Значи скоро ще имаме трейлър!

Оператор: Христо Димитров-Хиндо

Ден преди това бяхме в Бургас, за да представим проекта и – най-вече – конкурса пред психолози от двайсет училища. Срещата се проведе в една от залите на Областна управа Бургас и бе организирана от Регионалната асоциация на училищните психолози, която е и наш партньор по проекта. Зори изнесе Power Point презентация, която ще качим тук през следващите дни, а Христо Димитров – Хиндо каза няколко думи за книгата и за автора. Получихме и някои много добри идеи от участниците в срещата за конкурса и като цяло проектът бе радушно посрещнат, което ни окуражи.

По-късно се видяхме с Борислав Пенков и обсъдихме допълнително фотографската му визия след прочита на текста. Концепцията му е много интересна и креативна, но сами ще се убедите в това през следващите седмици. Неговите фотографии ще бъдат публикувани в секцията „Градът”.

Срещнахме се и с нашите партньори от “De Anima”, които предоставят една от наградите в конкурса – участие в курс за развитие на творческите заложби. Повече информация за курса ще бъде публикувана скоро в техния сайт, но ние ще ви държим в течение за това.

Имахме и две много приятни изненади на път за Бургас предната вечер. Първата бе една разлята прелестна дъга, която почувствахме като небесна благословия за проекта. Втората – нов и доста екзотичен партньор в конкурса. Но за това ще ви разкажем допълнително.

Следете ни тук и по другите ни канали – Фейсбук и туитър. Ще бъде забавно! А и имаме нужда от подкрепата ви. J