Перото от пеликан било много рядко, но много красиво. То било бяло. Всички хора го искали заради парите и магическите му свойства. Те го търсели, но на празно, То било в един от авторите, които измислили най-хубавите детски книги, Петър Патришков, който бил на 73 години.Той имал зелени очи, гола глава, остър нос и дълги пръсти.

Когато бил млад, една сутрин се събудил и държал перото. Петър се изненадал, че държи перо от пеликан, но разбрал, че то иска да бъде негов стопанин. Където и да отидел, носел перото и не искал да го дава за пари.  Даже на никой не бил споменал, че е при него.

Една сутрин когато Петър Патришков се събудил и си помислил, че е прекалено стар и решил да намери подходящ човек на когото да даде перото. Когато се сетил за това му станало мъчно. Той едвам, едвам варвял, търсил новия собственик на перото.

- Имате ли дете, което обича да чете и да пише? – изморено питал учителите от различните училища.

- Не, нямаме деца, които обичат двете неща. – отговаряли те.

Останало едно училище. Бил изморен  изтощен, но продължил. Петър Патрашков стигнал на стаята на 2а и попитал тяхната учителка.

- Имате ли  дете което обича  да чете и да пише ?- попитал задъхано.

- Да имаме. – отговорила спокойно тя.

Петър Петрашков въздъхнах с облекчение, че е намерил човек, а перото било нетърпеливо да се запознае с детето.

- Лени е човекът. – казала тя

- Може ли да го повикате? – попитал госпожата .

- Да. Лени, ела!. – обърнала се към момчето.

Лени бил на 8 години с кафява коса, сини очи, нисък и набит. Носел обикновени дънки и червена тениска. Той станал  и отищъл до госпожата. Перото усетило енергията на момчето и започнало бързо на пише на един лист в джоба на Петър. Възрастният човек усетил това и изкарал листта от джоба си. Там пишело ,,Това момче ми харесва’’.

- Извинете ме трябва да тръгвам. Довиждане,  деца. – Петър отворил вратата и усмихнато си тръгнал.

Петър чакал часовете да свършат и да излезе Лени. Перото тъгувало, че трябва да се раздели със стария си приятел. Лени излязъл.

- Здравей, Лени. – поздравил мило Петър.

- Здравейте. Помня ви. Вие бяхте при госпожа Попова. – отвърна момчето.

- Може ли да те изпратя до вкъщи ? – попитал  възрастният човек.

- Мама ми каза да не общувам с непознати. Може да попадна на някой лош. – отговорило момчето.

- Жалко. Исках да ти разкажа нещо. – натъжил се Петър.

- Може да повървим малко. – отвърнало предпазливо детето.

Вървяли, вървяли и си говорели за книги. Петър му разказвал за своите книги. Лени слушал с интерес.

- Лени трябва да ти каза нещо, но тихо. Истинската причина, за която  дойдох. – прошепнал Петър.

- Какво има? – попитало детето.

- Чувал ли си за перото от пеликан? – отговорил с въпрос мъжът.

- Не съм много запознат. Чел съм малко. – отвърнало момчето.

- Перото е  при мен. – казал бавно

- Перото е в теб! – извикал Лени.

- Тихо момче. Това е тайна. Никой не трябва да знае. – уплашил се възрастният човек.

- Защо да е тайна и никой не трябва да знае? – попитал заинтересовано Лени.

- Защото хората искат перото заради парите и магическите му свойства. – обяснил Петър.

- Защо ми го казваш? – попитало момчето.

- Защото ще е твое. Аз вече съм стар,а това перо трябва да го дам на някой друг.-  отговорил.

- Може ли да ми разкаже повече са перото? – поинтересувал се Лени.

- С перото изразяваш себе си. Нещата, които чувстваш, то ги изписва по изящен начин. – обяснил Петър.

- Значи перото пише вместо теб ? попитало детето.

- Не. Ти пишеш, но все едно не го правиш. Когато пишеш с перото от пеликан, ти се чувстваш спокойно. То има чувства и мисли. – добавил Петър.

- Това перо наистина е ценно и странно. – казал Лени.

- Моля те, да се грижиш добре за него. – заръчал възрастният.

- Идвай ми на гости, за да виждаш перото. – казал с усмивка Лени.

Петър се зарадвал, че ще вижда перото от пеликан. И така 73 годишният господин доволно се прибрал вкъщи. Надявал се Лени да се грижи за перото. То било много ценно. С него човек изказвал неща,  които не можел да изрази.

Лени пораснал. Имал семейство. Когато остарял предал перото на своят внук.  В неговата фамилия това перо се предавало от поколение на поколение и било символ на искреността и чувствата.

Виктория Тернева

10 години

Поморие