Събудих се стреснато. Целият бях плувнал в ледено студена пот. Сънувах кошмар, отново. Напоследък никак не ми вървеше. Бях започнал да губя всичко което имам. Учех в обикновена гимназия, имах верни приятели, любящо семейство. Съвсем обикновени на пръв поглед неща, но и много ценни. Забавлявах се и бях щастлив, до преди 3 месеца…

- Иво, слизай веднага! – провикна се майка ми от първия етаж и прекъсна мислите ми.

Живеех в триетажна къща. На първият етаж беше нашата трапезария. На вторият етаж се намираха спалните и баните. Третият етаж го давахме под наем.

Засуетих се, докато се приготвя. Бях загубил концентрацията си в реалния живот. Постоянно стоях замислен. След няколко минути най-накрая бях в приличен вид и готов за закуска.

Влязох в просторната ни трапезария. Баща ми го нямаше. Майка ми мърмореше нещо за моето поведение. Не и обърнах внимание. Взех си една ябълка, седнах на масата и се отнесох.

- А, не. Това твое държание ще ме побърка. Вчера ти записах час при една психоложка. За днес е. От 15:45. Гледай да отидеш или следващият път ще те придружа лично.

Намръщих се. Да не съм дете. На 17 съм. Вече съм голямо момче. Преди онази случка си имах и приятелка, но след случая се разделихме.

- Ще отида. – простичко отвърнах, когато видях, че чака отговора ми.

- Надявам се. Вземи си от гевреците. Съмнявам се да се наядеш с тази ябълка.

- Няма нужда. Аз ще тръгвам.

- Къде? Още е 10 сутринта.

- Ще се поразходя в парка. Имам нужда да остана насаме с мислите си.

- Ти всеки ден го правиш. Надявам се психоложката да ти помогне.

- Ха-ха. Да. Като ме изкара луд и ми предпише хапчета – отговорих иронично и преди майка ми да е казала още нещо, напуснах къщата.

***

Поне от около час бях в кабинета и си говорих с г-жа Тракиева. Чудна фамилия. Чувствах се толкова отегчен. Тя ме подпитваше за различни неща от живота ми. Все едно майка ми не и беше разказала предварително всичко. Скръстих ръце и затворих очи. Пред очите ми веднага изникна спомен от онзи ден. Трепнах несъзнателно и ги отворих. Тя ме следеше внимателно. Настъпи тишина.

- Имаше спомен от онази случка, нали? – наруши мълчанието с въпроса си.

- Коя случка? – правех се, че не разбирам.

- Мисля, че много добре знаеш. Родителите ти са много притеснени за теб. Какво се е случило тогава, че живота ти се промени драстично?

- Какво се е променило?

- Сам сподели, че вече нямаш приятели, изгонили са те от училище, постоянно тревожиш семейството си… – започна да изрежда.

- Нищо не се е случило. – прекъснах я.

- Поне така ти се иска на теб.

- Вие сте психоложка. Разберете какво ми има.

- И все пак призна, че има нещо. Няма как да разбера. Не съм ясновидка. Не виждам миналото или бъдещето. Искам да ти помогна, Ивайло. Отвори се за мен, за да се опитам да намеря проблема и да го разрешим.

- Какъв е смисъла?

- Много е просто. Ще можеш отново да си върнеш живота, който си имал.

- Това не е никак просто и даже е невъзможно.

- Напротив. Възможно е. Вярно е, че не е толкова лесно, но ако работим заедно, ще успеем.

Не знаех дали заради думите й или заради факта, че исках да споделя с някого, аз заговорих с треперещ глас за случката.

- Случи се преди 3 месеца. Бях се запознал с едни момчета на купон при общи приятели. Сториха ми се готини. Предложиха ми да отида с тях извън града. Щели сме да изживеем приключение. Качихме се в един микробус и потеглихме. Отидохме до един резерват. Бях изненадан. Там имаше розови пеликани. Момчетата се опитаха да откраднат животните. Качиха ги в микробуса. Мен също ме вкараха вътре. На път за изхода се появи охраната. Момчетата се ядосаха и застреляха един от пеликаните. Разхвърча се перушина. Бях вцепенен. Едно от перата падна до мен. Коленичих до пеликата и се опитах да затисна раната, защото много кървеше.  Можех да спася птицата, но се провалих. Пеликанът умря и аз взех перото, което беше паднало до мен.

- Необичайно. Чувстваш вина и съжаление, а не си виновен. Перото къде е?

- При мен. – отговорих.

- Защо го задържа? – попита психоложката.

- Не знам. Дори не знам защо ме пусна и охраната. Видяха, че бях в микробуса. Сигурно смаяното ми изражение им е подсказало, че не съм пряк участник в ситуацията. По-скоро като наблюдател.

- Така е. Определено твоето състояние е обратимо.

- Наистина?

- Това зависи изцяло от теб. Сега ще ти обясня нещо.

- Слушам Ви!

- Ти си опитал да му помогнеш. Животното е разбрало това. Недей се вини. Взел си перото несъзнателно. Твоята съвест е говорила в онзи момент. Нали знаеш, че животните усещат емоциите ни?

- Чувал съм.

- Истина е. Пеликанът го е усетил. Свързали сте се.

- Не разбирам.

- Случилото се с пеликана е докоснало сърцето ти. Той го е усетил. Това перо, което имаш е много повече. То е един спомен. Но не какъв да е, ами за един живот. Достоен, притова. Това перо ще ти напомня какъв трябва да си и какъв да не си.

- Всичко това само от едно перо?

- Малките неща са с голямо значение, Ивайло. Отвори се отново. Този път за спомена. Вземи перото в ръце. Припомни си случилото се, наблегни на детайлите и ще прозреш истината от думите ми.

- Значи вие не ме мислите за смахнат?

- Ха-ха. Не. Станал си свидетел на нещо изключително жестоко, което е дало отражение и  върху самия теб. Не само пеликаните, ами и много други животни са на изчезване. За съжаление, виновника за това е самият човек. Този случай е един от малкото примери.

Г-жа Тракиева погледна часовника. Аз също. Забелязах, че минава 17 часа. Бързо беше минало времето. Сеанса приключи. Време беше да си ходя. Изправих се. Психоложката също. Усмихна ми се мило и заговори.

- Видя ли, че не е толкова страшно при мен. Ако имаш проблеми, винаги си добре дошъл, Ивайло. Надявам се да съм успяла да ти помогна.

- Благодаря ви, госпожо Тракиева. Определено беше полезен и интересен разговор. Довиждане.

- Довиждане и не забравяй, че това перо е много повече, отколкото някой може да си представи.

- Няма да забравя, обещавам!

След тези думи, затворих вратата и поех към вкъщи. Макар и да беше един разговор, усещах ефекта. Усмихнах се за първи път от 3 месеца. Щях да стана ревностен защитник на животните и перото щеше да е моя символ и талисман.

Зорница Тернева

Години: 17

Град: Поморие