В една чудна вечер, докато луната осветяваше небето, заедно с хиляди звезди, бях заспала дълбоко. Беше леко хладно, но и много приятно за един пролетен сън. Странно, но сънувах пеликан, той прелетя над мен и пусна едно перо. Бях на остров, нямаше никой друг освен мен. Изведнъж усетих лек полъх. Уплаших се, не знаех какво става.

- Кой е? – попитах почти ужасена. Обърнах се, но не видях никого. В следващия момент едно перо прелетя пред очите ми и падна точно до мен.Това беше перото от съня. Започнах да вървя, стигнах до една гора. Лутах се и накрая се изгубих. Отново усетих този полъх. Веднага се обърнах и видях как нещо се скрива в храстите. Според мен това беше пеликанът.

Но точно в този момент се събудих. Беше време за училище – петък, последният учебен ден от седмицата. Когато отидох на училище, разказах на най – добрата си приятелка – Алекс, какво съм сънувала. Уговорихме се след като свършат часовете да отидем на плажа и да се разходим. Би и звънеца. С Алекс се опътихме към плажа. Докато вървяхме и си говорехме, видяхме перо – същото, което сънувах. Взех го, но в този момент от перото се чу глас, който ни каза, че трябва да намерим пеликана и да се грижим за него.

- Но кой пеликан? – попитах аз.

А гласът ми отвърна, че за да го намерим, ще минем през изпитания. Беше страховито, но и много вълнуващо. В този момент гласът изчезна. Ние дори не знаехме къде да търсим пеликана. Дълго мислихме. След няколко дни с приятелката ми се уговорихме да се срещнем след училище на плажа.Тя ми разказа, че е сънувала пеликана на един кей. Ние отидохме там, но кеят беше пуст. По едно време в една от лодките се чу шум. Помислихме, че е пеликанът и се втурихме към нея. Но се оказа, че е отново перото. Този път го взе Алекс. Усетихме полъх въздухът затрептя, появи се тунел. От нищото се появи и ние попаднахме там. Хванахме се за ръце и си обещахме да сме заедно. Озовахме се на същото място, но в миналото. Вървяхме, вървяхме стигнахме до едно място, което много приличаше на училищния двор. Влязохме вътре, беше доста страшно, беше тъмно. Но вътре открихме пеликана. Той се беше свил на топка. Попитахме го какво прави тук, но той упорито мълчеше. Само в очите му гореше тъга. Досетихме се, че е пленник на зли сили и повече не проронихме и дума. Дълго мислихме какво да направим. Накрая се сетих, че може да отидем на същото място на плажа, на което открихме перото. Така и стана.Ние отидохме на плажа, видяхме перото и го взехме. То ни  поздрави за това, че сме открили пеликана и каза, че този който е наранил животното ще бъде наказан. След това се отвори отново порталът и ние с Алекс и пеликана се върнахме в нашето време.

След като се прибрахме отново в града, ние се грижехме за птицата. Но не само аз и приятелката ми, а и целият град. Всички искаха да им разкажем какво се е случило. Ние им споделихме,а те бяха изумени как две деца могат да направят това. Бяхме много горди със себе си. Грижехме се за чудната птица, а перото продължаваше да ни навестява в сънищата – като полъх, като прохладен дъх на вълна.

Ирен Колева
Години: 11
Град: Поморие