Ако намеря такова перо, може би ще го задържа като знак. Една мистериозна загадка, която ще разгадая. Ако пък приятел ми го подари, аз ще го приема като подарък, но и ценност, свързваща нащето другарство. По каквито и начини човек, открие ли такова перо, не бива да го захвърля просто така. То може да е загадка, а – и знак. Радост, и щастие може да носи, та да ни озари с тях това перце. Перо – малко, беззащитно, крехко, с толкова красота, окриляващо душите по целия свят. Това за някои хора може да е нетипично, други пък няма да му обърнат особено внимание. Дали ще е символ,  или пък перо,  дошло от други светове? Никой не знае.

Но въпреки това, с повече въображение, то ще се превърне в нещо истинско за хората, един дар. Дали за нас ще е несбъдната мечта?

Може за някой писател то да е много значимо и да го превърне в детайл в своята творба. Може да откроява спомени, да е всичко за един човек, но пък и … просто перо. Важна роля ли ще играе в живота на някого – не се знае. То е едно богатство, безценен подарък. А може би и носи късмет със себе си. Може би, може би…За всеки човек означава различни неща – мечти, надежди, светли сънища. Това представлява перото, малка част от красивата птица, наречена пеликан. Всеки, който го е видял, веднага е разбрал колко е значимо за него това перце.

И ако наистина е скъпо за хората, те няма да го наричат ”перо”, така с пренебрежение. А с гордост ще го носят и славят като “вълшебното перо от пеликан”. А може би ще го скътат в сърцето си – там, където пазят всичките си светли спомени. Защото сърцето човешко е голямо, в него винаги има място за още светлина.

Лидия Костова

години: 12

град: Поморие

Учител по БЕЛ: Мариана Маринова