Беше 1893 година. Момичето се казваше Мери. Имаше пеликан на име Челси.  Мери много я обичаше.

Един ден Мери и Челси излязоха на разходка. Челси летеше в небето, когато изведнъж  се чу  звук в храсталака. От там излязоха вълци, които нападнаха Мери, а Челси слезе на земята и се опита да я спаси. Но Мери падна в бесъзнание и Челси се опитваше да я свести – галеше бузите и вееше с крилата си.

Изведнъж се чу изстрел. Вълците побягнаха, а Челси се строполи на земята. След известно време Мери се свести и  видя Челси да лежи на земята. Побърза  да я отведе до най-близката болница за птици.

Мери всеки ден ходеше да я посещава докато не разбра,че Челси е мъртва. Мина известно време и Мери отиде до гнездото на Челси. Там видя, че тя има малки пиленца. Но тя намери и още нещо – едно перо от пеликан – перо от любимата и Челси.

Мери отглеждаше пеликанчетата усилено, за да не преживеят нищо лошо.

Радостина Арабаджиева

години: 12

град: Обзор

Учител по БЕЛ: Маруся Дерелиева