“Перо от пеликан” от Петя Маркова, 16 години, гр. Свищов

Перо от пеликан

Стоя над лист  хартия, хванала в ръката си химикал. Тъжна съм. Не съм сигурна на какво се дължи това. Може би на меланхолията, завладяла повечето ми съграждани, а може би и на това, че все по-рядко имам възможността да се усмихвам.

Цикълът на живота е нещото, което никой не може да спре. Раждаме се, живеем – едни пълноценно, други не и след време умираме. Всеки от нас е способен да остави дълга пътека след себе си. С много цвят, изпълнена с жизненост. Но бедността и омразата, която ни заобикаля, предизвиква у нас негативни емоции. И това, което често оставяме след нас е не само едноцветно, а и твърде малко, непотребно. Според мен, каквото и да правим през живота си, то ние сме живи същества на тази земя. И ако приемем този свят за един пеликан, то когато някой си отиде, от пеликана се откъсва перо. Нито земята ще изглежда по същия начин, след като въпросния човек е изчезнал, нито пеликана ще има същата външност!

Замислям се за бъдещето ми. Не знам какво ме очаква. Не знам как ще се стече животът ми. Но знам, че искам да оставя нещо след себе си. Нещо ценно, което ще помогне ако не другиму, то поне на моите деца. Ежедневието ми е същото като на връстниците ми. Скучно училище, безинтересни уроци, намръщени учители. Но пък е изпълнено и със сляпа вяра. За по-добро. За по-красиво. Защото всяка една усмивка е безплатен подарък, който сме способни да дарим  всекиму.

Болните и онеправданите са хиляди. Единственото, което искам да кажа е, че и те са хора. Също като нас. И когато те изчезнат от този свят, той ще придобие различен облик. Вече без дадения човек. Без неговия бляскав поглед, изпълнен с надежда. Но с още едно откъснато перо от нашия пеликан.

Да прочетем книга или да научим нещо за българската история го намирам за полезна част, която по-често трябва да прибавяме към нашето ежедневие. Защото именно България е нашата родина. Именно в нея трябва да отраснем и да не спираме за миг да я защитаваме. Не е необходимо да бягаме извън граница. Не е справедливо нашите деца да не знаят езика и културата си. Всяка една прочетена книга обогатява нашата личност, нашия изказ, нашето Аз. Ние сме българи и трябва да знаем за нашите автори и творци. В противен случай, ако приемем българската нация за пеликан, то всяка липса на усилие и труд, ще откъсва по едно перо от красивото животно. Докато не остане нищо…

Семейството е най-ценното богатство, което можем да притежаваме. В него намираме любов, утеха, приятелство, подкрепа. С членовете на семейството ни, ние споделяме и израстваме като хора и личности. На всеки един от тях е необходимо да доказваме колко значим е за нас. Защото ако семейството е един пеликан, то всяка обида, недостойно държание и неуважение, ще късат по едно перо от него. Докато не остане нищо…

Продължавам да стоя. Тук съм – вкъщи. Сгушила съм се на дивана и просто пиша. Знам, че скоро ще изляза навън. Дори ще бъде след броени минути. Колкото и да не ми се иска, отново ще срещна някое недружелюбно лице. Но както, когато започнах да пиша, така и до сега, вярата в мен за по –добро продължава да стои. И не ще изчезне. Защото добротата е нещото, което ни прави по-красиви. Отвътре. Външната красота не е вечна, но сърцето ни е способно да надмине вечността. Какви дела правим, как се отнасяме към семейството и приятелите си, това зависи само и единствено от нас.

И знаете ли какво разбрах? Че ако приемем своят живот за един пеликан, то това ще бъде най-потребно за днешния ден. Защото всеки пази своето, а никой не би позволил да се отдели дори едно перо от своя пеликан!

 

Петя Красимирова Маркова
Години: 16
Град: Свищов

Tags: Есета от конкурса, Конкурс, ПЕРО от ПЕЛИКАН