“Перо от пеликан” от Ана-Мария Георгиева, 12 години, гр. Бургас

Перо от пеликан

Преди време, когато един мой приятел беше отчаян, защото всички го бяха изоставили,  най-добрият му другар се оказа точно един пеликан, който също бе самотен. Как започна тяхното приятелство… ами ето така:

- Асене, Асене! – прозвуча високият глас на г-жа Коларова, най-страшната учителка по география в цял Бургас –  Асене, отново ли спиш в час?

- Ммммммм…! Още пет минути, мамо! – промърмори в просъница Асен, най-разсеният и т.нар. от учителите „проблемен“ ученик от 5 А клас.

- Аз не съм майка ти, и ти не си у вас! Ти си в час по география и икономика! – като тътен се разнесе отново гласът на г-жа Коларова.

- Какво? – Асен се изправи и видя всички очи вперени в него – Офф, гос`пооо к`во искате от мен? – измърмори той.

- Чуй ме много добре! Ако отговорориш на въпроса: “В коя страна живеят пеликаните?“, ще ти пиша шестица.

- Сори госп`поо, ма не знам.

- Двойка! Сядай си веднага! И повече не ми говори така!

След часовете Асен отиде с класа в зоопарка, но там съучениците му започнаха да му се присмиват за случката в час и да го обиждат.

Обикаляйки, той се доближи до клетката на пеликаните. В този момент всички птици се бяха нахвърлили върху един по-дребен техен представител. Жертвата свистеше немощно , погледна към Асен в очите и сякаш му каза: “Моля те, помогни ми!”. Той реши да му помогне и започна да замерва нападателите с дребни камъчета. Те се отдръпнаха от малкото пеликанче и се разпръснаха из клетката. Така Асен и птицата станаха приятели.

Момчето всеки ден ходеше в зоопарка при своя нов необичаен приятел. Съучениците му знаеха това и къде с интерес, къде с насмешка, наблюдаваха тази дружба. Асен не промени успеха си, но внимателно слушаше интересни факти за техния живот и страните, които обитават, в часовете по Човек и природа и География и икономика.

След време пеликанчето изчезна. Новината му съобщиха неговите приятели. Щом разбра това, Асен веднага отиде в зоопарка. Там видя, че решетките на клетката имаха отвор и по нея имаше пътека от пера, която водеше до брега на морето. Последва я, а на брега, качени на една дъска, той съгледа малкото пеликанче, заедно с непознати пеликани, за които предположи, че това са майка му и баща му. Те имаха същото оперение като него.  Изглеждаха толкова щастливи заедно, че чак да им завидиш. Най-сетне пеликанчето бе пораснало, не беше мразено, бе намерило любовта на своето семейство.

Асен не спомена нищо на работниците в зоопарка. Преди да си тръгне, той си взе едно перо от своя приятел от пътеката по плажа. Оттогава това перо му носи само късмет и той го държи вече под възглавницата си – така сънува необикновенния си приятел и те отново са заедно.

Ана-Мария Георгиева
Години: 12
Град: Бургас

Учител по БЕЛ: Венета Иванова, ОУ “Братя Миладинови”

 

Tags: Есета от конкурса, Конкурс, ПЕРО от ПЕЛИКАН