“Как пеликанът написа книга” от Бистра Чиликова, 14 години, гр. Бургас

Как пеликанът написа книга

 Пеликанът решил да пише книга. Перца си отскубнал за  няколко мига, топнал ги във небосвода чист и започнал да записва – лист по лист. Но след десетата глава две пера останали едва. Скубал, скубал и оплешивял, не бил горкият вече бял, ами по сини гащи с розови сърца и някакви си жалки две перца. А книгата трябвало да довърши. Наложило се сълзите си да избърше и да тръгне по онези гащи да решава той проблеми належащи. Литнал бързо и докато мигате, пристигнал при духа на книгите. Духът любезно го изслушал и се загледал в неговата гуша.

- Ще ти дам пера, ако във тази шия ми позволиш едно нещо да скрия!

- Разбира се, и таз добра! – позволил му пеликанът и духът му дал пера, а във гушата му сложил монета златна. – Джебчии тършуват, знаеш, и не е приятно! Човка стискай здраво, да не те оберат!

И писателят тръгнал отново на път.

Върнал се вкъщи и главата дописал, но щукнала му нова мисъл. Почнал той да пише с пълна пара, но петнайстата глава не успял да изкара – пера му липсвали отново. Литнал, но монетата тежала като олово и без време паднал в едно блато.

- Ей, аман от туй злато! – помислил си пеликанът и срещнал жаба запъхтяна.

- Моля, скрий ме в твойта гушка, че щъркелът ако ме хване, ще ме изяде до шушка! Много жаби той е хруснал! – примолила се тя и той я пуснал.

Чакал, чакал, щъркел не се появил. Пеликанът се усъмнил, отворил си човката да попита, па скокнала оная жаба скрита и избягала с жълтицата на гръб. Литнал обраният, и потънал в скръб отишъл при книжния дух.

-   Не ми разказвай, вече чух! – усмихнал се духът на горкия пеликан. – Измислил съм и план. Не бъди такъв трагик, монетата ще си върна за миг!

А по това време, в малкото блато, жабата се превърнала в същинска Ерато. И понеже поетесата не може да е зла, лично на небето при тях дошла и върнала монетата с молба за извинение. А на пеликана, уморен от това приключение, дала от своите най-добри пера. Та нали вече била добра!

Върнал се вкъщи и книгата довършил. После станал да се поразкърши. Повдигайки се той на пръсти, се зачудил как да я кръсти. Поглеждал после към белия под и се обливал във студена пот. Как да я надпише? Заглавие няма! Ой, че дилема голяма! И щом започнал да се навежда, се сетил, че има надежда! О, каква гениална мисъл!

-  От заглавието ще се разбере кой я е написал! И без туй име нямам, пък и мастило май не ми остана! Няма май и десет грама!

И след това писателят, все още непризван, си кръсти книгата: „Перо от пеликан“.

Бистра Чиликова

години: 14

гр. Бургас

Tags: Бистра Чиликова, Есета от конкурса, Конкурс, ПЕРО от ПЕЛИКАН