Един слънчев ден, както си седях на сянка под дървото с книга в ръка, случайно забелязах над мен да прелита пеликан. От крилете му падна перо, което ми провогори с човешки глас!
Каза ми, че ако го последвам ще ме заведе на вълшебно място. Така и направих. В главата ми се въртяха всякакви странни мисли. Стигнахме морето. На една от скалите имаше изобразен „Х”. Перцето ме помоли да докосна знака и когато го направих се отвори вход.
Не можех да повярвам на очите си! Пред мен се откри гледка от водопади, дървета, красиви птици, водни лилии, лодки и много други интересни неща. Небето беше прекрасно. Продължихме да вървим и се озовахме насред пустинята, пълна с огромни пирамиди. После ни очакваше чудесен плаж, а след това тропическа гора.
Благодарих на перцето на пеликана за обиколката, на която ни заведе, но то ми отговори, че има нещо, което трябва да видя. Посочи ми сърцето и ми каза, че истинските неща могат се видят само с него и че за мечтите няма ограничения.
В този момент чух будилника и разбрах, че всичко е било само сън.
Емилиана Димитрова
Години: 12
Град: Бургас
Учител по БЕЛ: Венета Иванова, ОУ “Братя Миладинови”
Tags: Есета от конкурса, Конкурс, ПЕРО от ПЕЛИКАН

