“Перо от пеликан” от Преслава Василева, 12 години, гр. Севлиево

Перо от пеликан

„Светът е черно-бял

Отличава се само едно перо от пеликан

Тя ще ни спаси

От вечните беди”

Аз съм Изабела, но ме наричат Бела. Това лято ходих на почивка с нашите в Несебър и макар, че ходим всяка година, аз никога няма да забравя точно това. Ето как започна всичко:

Бях легнала на плажа. Златният пясък изгаряше тялото ми, слънцето озаряваше светлата ми кожа. Макар че бях със затворени очи, сякаш виждах как спокойното море е обсипано с шарени пояси и щастливи лица. Всичко бе прекрасно, вълшебно. Опиянена от атмосферата усетих как нещо ме гъделичка, отворих очи и видях едно перо от пеликан върху тялото си. “Колко е красиво.”- помислих си аз. Гледах перото, а слънцето ме огряваше- усетих как се унасям. Не след дълго вече бях заспала. Щом отворих очи, явно сънувах защото видях не плажа,  а празна стая. Огледах се за нещо познато и открих  перото от пеликан, взех го. В този миг видях как красива жена с дълги кафяви коси и тюркоазено сини очи се приближава към мен. Тя погледна перото, усмихна се и заговори с нежен глас:

- Здравей Бела, явно си харесала перото, което ти изпратих аз. – красивата дама не откъсваше поглед от мен.

- От къде знаеш името ми?  Коя си ти? – объркано попитах аз. – Това е сън нали?

- Не, не сънуваш Бела, позволи ми да ти обясня. Аз съм фея, на всеки петнадесет години избирам по едно дете, което да носи ключ към една друга страна.

- Но ключът не е в мен. -  феята ме погледна и се усмихна.

- Напротив. Перото от пеликан е ключът, който ти трябва.-тя взе перото от ръката ми размаха го с въртеливи движения, сетне ми го подаде и се отмести в страни.

-  Какво трябва да направя?- изведнъж се почувствах спокойна, готова за едно ново приключение.

- В края на коридора има стена – тупни три пъти по стената с перото. После намери цар Пеликан – той ще ти даде това, от което се нуждаеш.-Тя кимна сякаш се покланяше.- Но, Бела запомни: Внимавай какво си пожелаваш!- тя направи знак да тръгвам и се изпари.

Вървях по коридора, нямаше нито врати, нито прозорци-пода бе толкова бял, че можеше да видиш отражението си в него. Вдигнах поглед в очакване да видя стената-и тя беше точно пред очите ми. Вдигнах перото тупнах три пъти и тухлите в стената се размърдаха, като войници, които маршируват. Оформи се пътека. Дъха ми секна за секунда, бях като поразена от мълния пред красотата на ново-разкрилия се свят. Всичко беше магическо, неземно – това бе свят на птици. Видях същества, за които светът дори не подозира. Почувствах се свободна, до такава степен че дори забравих каква е моята задача – да намеря цар Пеликан. Тръгнах бавно, за да разгледам тази красота. Наслаждавах се на цветята с неописуеми багри, на дърветата свели клони сякаш ме наблюдават. По пътя си видях феникс прелитащ над синините, оставящ след себе си огнени отпечатъци в небесната шир.

Не след дълго зърнах двореца на цар Пеликан. Гърдите ми се изпълниха с някакво чувство – радост, нетърпеливост, думите не стигаха, за да опишат радостта ми. Затичах се. Кой да предположи, че ще вляза толкова лесно в двореца – явно ме очакваха. Цар Пеликан бе седнал на трон от пух, обгърнат от светлина, до него бяха застанали два бели като сняг лебеда, а над него нежно летеше малко славейче, което чуруликаше весело. Царят ме погледна и протегна едното си крило:

- Здравей, Бела. Радвам се да видя нашата избраница.- Пеликанът заговори с човешки глас.-Харесва ли ти нашия свят?

- Не съм виждала по- красиво място от това.-усмихнах се аз-Ще ми се повече хора да го видят.

- По-добре не, сигурен съм ,че ще има хора, които ще се възползват от красотата на този свят. – Пеликанът поклати глада.

- Прав сте.- сведох поглед. – Би било ужасно, ако някой се опита да го унищожи.

- Точно затова ти си тук, за да предотвратиш това.-той кимна и после каза:-какво искаш в замяна?

- Спомен. Искам да помня вечно това неземно място.-бях решена, че не искам нищо друго.

- Добър избор. – цар Пеликан се усмихна, сякаш бях спасила негови я свят. – Затвори очите си и брой до три, после ги отвори.

Затворих очи, усетих лек бриз. Поех дълбоко дъх и започнах да броя- Едно. Две. Три!

Отворих очи и се бях озовала отново на плажа. Майка ми се зададе, в едната си ръка носеше сладолед, а в другата някакъв тефтер.

- Бела, заспала си на плажа. Ето, нося ти лимонов сладолед да се разхладиш!-тя ми го подаде.

- Лимонов, любимият ми. Благодаря мамо! – казах аз, все още не знаех сънувах ли или беше истина.

- Намерих този тефтер до теб. – тя ми го показа.- Написала си невероятен стих!

- Благодаря. – вече знаех, че не е само сън, това бе моят спомен.

Щом майка ми отмина аз отворих тефтера и зачетох. Това, което прочетох не бе просто стих, а история за Фея , Цар и перо от Пеликан.

Преслава Василева

години: 12

град: Севлиево

 

Tags: Есета от конкурса, Конкурс, ПЕРО от ПЕЛИКАН, Преслава Василева