“Перо от пеликан” или как се става великан” от Габриела Стефанова, 11 години, гр. Варна

„Перо от пеликан” или как се става великан

Тази книжка много ме развълнува с интересния си сюжет и заглавие. Аз също желая да стана писателка и затова ми беше много интересно как се развива историята и действието в нея.

„Перо от пеликан” ми се струва, че е метафора на мечтите които всички носим в себе си и с които, ако ги сбъднем, можем да се почувстваме великани. Точно затова искам да Ви разкажа и аз.

Моите родители са доста амбициозни. Майка ми е доцент и преподава на студенти в Икономически университет, татко ми е програмист и прави програми за банков софтуер. Вуйчо ми е преподавател и професор в Харвард. Сами разбирате, че очакванията на всички за мен са да бъда будно, ученолюбиво, умно, прилежно дете и аз много се старая за да са доволни всички. Ходя на много допълнителни школи по математика за напреднали, на английски,литературен клуб към общински детски център-Варна, театрална и балетна школа към детска арт формация ”Арлекин”, школа по пеене „Сребърни звънчета” и много бих искала да ходя още и на школа по рисуване, художествена гимнастика, акробатика и плуване, но е невъзможно да обхвана всички мои интереси. Доста ми е трудно да реша, все още кое е моето голямо призвание, но съм сигурна, че и ще открия своето „перо от пеликан”. До момента имам девет грамоти, те всичките са свързани с литературни, художествени и театрални изкуства, така, че моето призвание ще е изкуството, а не математиката, както много би се искало на моя татко. Мисля, че всеки човек има в себе си много заложби, но трябва да намери най-добрите от тях и да ги развива и усъвършенства.

Моят клас ме избра за председател на класа, което много ме зарадва, защото всеки месец се срещаме с много интересни хора и личности. Говорихме с главния капитан на български морски флот, с главен съдия и съдия изпълнител, с пожарникари, с лекари, с писатели и виждам, и зная, че каквато и да избера да стана, ако съм като тях, ще бъда достоен, полезен и обичан от обществото човек.  Моето перо от пеликан може да се окаже сбъдването на моята най-голяма съкровена мечта, но дори не смея да я споделя, много силно копнея да я осъществя, само тогава ще се почувствам истински щастлива. Всяка една награда и грамота ме радва, но друго е да постигнеш голямата си мечта, сякаш, че си открил перце от рядката и красива птица пеликан. Можеш да се почувстваш голям и великан, когато си вложил много усилия и виждаш, че те не са напразни, а мечтата ти се е сбъднала. Затова аз мисля, че книгата „Перо от пеликан” е много хубава и ни кара да се замислим, как понякога малките неща, които носим в себе си или които ни се случват, могат да ни помогнат да открием своите заложби и да се превърнем във великани J.

А когато човек получи ниска оценка или не успее да се класира в даден конкурс, той не бива да се отчайва и да губи надежда, трябва да вярва, че ще успее, може би по-късно, но ще успее да постигне мечтите си и аз вярвам, че това ще ми се случи.

 

Габриела Здравкова Стефанова

години: 11 г.

гр. Варна

Tags: Габриела Стефанова, Есета от конкурса, Конкурс, ПЕРО от ПЕЛИКАН