Tag Archives: Анна Първанова

“Перо от пеликан” от Анна Първанова, 14 години, гр. Пловдив

August 29, 2012 by Перо от пеликан | 1 Comment

Перо от пеликан

Пеликанът -  каква красива и величествена птица и какъв клюн само има. Гледам чайките по плажа и знам, че скоро ще дойде есента. А моя пеликан вече го няма, само перото, което държа в ръката си ми напомня за него.

Сега ще ви разкажа една история, която се случи с мен  и остави траен спомен за едно приятелство между мен и един пеликана.

Живея в град Пловдив и много обичам още от малка да ходя  заедно с родителите си в зоологическата градина. В нашата зоологическа   градина има много интересни животни, но един екземпляр грабна сърцето ми от пръв поглед-пеликана Ганчо.

Минавайки покрай неговата клетка аз останах поразена от красотата му, красивите му пера и големия ми клюн. Той безшумно пристъпи близо до мен и само оградата ни делеше. Бях малка и попитах майка си как се казва. Тогава разбрах, че на табелата пишело „Пеликана Ганчо”. Ганчо колко странно, пеликан пък името му беше Ганчо. Все едно беше домашно животно  и имаше такова име. Можех да стоя пред клетката му с часове. Разглеждах перата му и от година на година забелязвах, че те започваха да оредяват. Падаха едно по едно, а и той може би остаряваше.

Тази година точно преди да замина на море отидох пак до зоологическата градина и какво да видя неговата клетка беше празна, вътре на пода имаше само едно перо все едно, че чакаше мен. Разпитах служителите там и те ми казаха, че е умрял. Тогава със сълзи на очите си помолих да ми дадат перото останало в клетката му. Взех го в ръцете си и знаех, че той го беше оставил за мен. Моя приятел от детството пеликана Ганчо ми беше оставил последния си подарък – последното перо  от перата му.

И ето, че сега стоя на плажа и държа в ръка перото затварям очи и пред мен изникват картини. Картините от неговия живот. Първо е бил мъничък и са го докарали в нашата зоологическата градина, било му е мъчно че е без неговите родители, но с времето е свикнал. Виждам, че една от картините е с мене. На нея аз съм била малка и съм стояла пред клетката му, без да отделям очи от него. А той милия толкова много е очаквал всяка среща с мен…  Обичал ме е… Виждал е в мен… сигурно приятел.

Все се чудя аз знаех как се казва, а той дали знаеше моето име. Така и не успях да му го кажа лично, а толкова много го обичах и все още го обичам, сякаш е до мен и ме гледа със своите дълбоки очи…  Стоя на плажа и гледам към красивото ни море, а перото стой  на топло в ръката ми и не иска да го изпусна, защото знае, че това съм аз неговата приятелка Ани от Пловдив, а той е моето перо. Перото единственото нещо, което ми е останало от пеликана Ганчо – моят приятел от детството. Спомнил си е за мен дори и преди да умре. Оставил ми е подарък, които винаги ще ми напомня за него.

Е, това е моята история „Перо от пеликан”

Aнна Първанова

години: 14

град: Пловдив