Пеликанът решил да пише книга. Перца си отскубнал за  няколко мига, топнал ги във небосвода чист и започнал да записва – лист по лист. Но след десетата глава две пера останали едва. Скубал, скубал и оплешивял, не бил горкият вече бял, ами по сини гащи с розови сърца и някакви си жалки две перца. А книгата трябвало да довърши. Наложило се сълзите си да избърше и да тръгне по онези гащи да решава той проблеми належащи. Литнал бързо и докато мигате, пристигнал при духа на книгите. Духът любезно го изслушал и се загледал в неговата гуша.

- Ще ти дам пера, ако във тази шия ми позволиш едно нещо да скрия!

- Разбира се, и таз добра! – позволил му пеликанът и духът му дал пера, а във гушата му сложил монета златна. – Джебчии тършуват, знаеш, и не е приятно! Човка стискай здраво, да не те оберат!

И писателят тръгнал отново на път.

Върнал се вкъщи и главата дописал, но щукнала му нова мисъл. Почнал той да пише с пълна пара, но петнайстата глава не успял да изкара – пера му липсвали отново. Литнал, но монетата тежала като олово и без време паднал в едно блато.

- Ей, аман от туй злато! – помислил си пеликанът и срещнал жаба запъхтяна.

- Моля, скрий ме в твойта гушка, че щъркелът ако ме хване, ще ме изяде до шушка! Много жаби той е хруснал! – примолила се тя и той я пуснал.

Чакал, чакал, щъркел не се появил. Пеликанът се усъмнил, отворил си човката да попита, па скокнала оная жаба скрита и избягала с жълтицата на гръб. Литнал обраният, и потънал в скръб отишъл при книжния дух.

-   Не ми разказвай, вече чух! – усмихнал се духът на горкия пеликан. – Измислил съм и план. Не бъди такъв трагик, монетата ще си върна за миг!

А по това време, в малкото блато, жабата се превърнала в същинска Ерато. И понеже поетесата не може да е зла, лично на небето при тях дошла и върнала монетата с молба за извинение. А на пеликана, уморен от това приключение, дала от своите най-добри пера. Та нали вече била добра!

Върнал се вкъщи и книгата довършил. После станал да се поразкърши. Повдигайки се той на пръсти, се зачудил как да я кръсти. Поглеждал после към белия под и се обливал във студена пот. Как да я надпише? Заглавие няма! Ой, че дилема голяма! И щом започнал да се навежда, се сетил, че има надежда! О, каква гениална мисъл!

-  От заглавието ще се разбере кой я е написал! И без туй име нямам, пък и мастило май не ми остана! Няма май и десет грама!

И след това писателят, все още непризван, си кръсти книгата: „Перо от пеликан“.

Бистра Чиликова

години: 14

гр. Бургас