Татко ни е напуснал. Напуснал е не само майка. Напуснал е и мен. Вече нямам татко. И Моника ме е напуснала.
Когато всичко това ми се изясни, аз също започнах да плача. Тогава майка ме придърпа към себе си и дълго плакахме заедно. Този ден не отидох на училище. Когато спря да плаче за малко и стана да направи закуска, майка се обади на учителката и каза, че не съм добре. Тя също не отиде на работа. Стояхме си в опразнения апартамент и оплаквахме раждането на новия си живот.
В онази сутрин майка не ме събуди за училище. Събудих се сам. Апартаментът ми се стори странно тих. Станах и отидох в дневната. Нямаше никой. Тръгнах към спалнята. Когато наближих, чух накъсен задавен звук като от хлипане. Предпазливо отворих вратата. Майка лежеше сама в леглото. Беше прегърнала възглавницата и плачеше на глас. Лицето й беше червено, а очите – подпухнали. Отидох при нея и се опитах да я прегърна. Тя не направи нищо. Само започна да плаче още повече.
Участници в конкурса могат да бъдат деца и младежи от цялата страна от 7 до 18 години. Повод за промяната на възрастовата граница са запитванията от страна на бъдещи участници, които са на възраст, различна от първоначално обявената. И още – творбите, които сме получили до момента, ни убедиха, че за таланта няма възраст.
Този ден казвам на Моника, че много искам да гледам „Алиса в страната на чудесата”. Тя отговаря, че никога не е била на триизмерно кино и че можем да отидем заедно. Отваря лаптопа на татко и проверява програмата. Дават го от 16 ч., но аз съм на училище до 18 ч.
- Mожеш да кажеш, че ти е лошо и да си тръгнеш по-рано – предлага `Моника.
Не знаех какво означава Кризата, за която всички говореха непрекъснато. По начина, по който говореха, разбирах, че не е нещо хубаво, даже никак. Но аз усещах, че я обиквам, понеже ни оставяше Моника. Кризата бе сладкият глас на Моника и сияйната й усмивка в дома ни.
Това бяха най-щастливите дни в живота ми дотогава. Сутрин майка и татко отиваха на работа, а аз оставах вкъщи с Моника и готвех уроците си. Моника ставаше късно и идваше в моята стая, за да ми каже „добро утро” и ме питаше с този неин гальовен глас дали искам да отида при нея и да й правя компания, докато си пие кафето. Аз изобщо не чаках да ме убеждава. Зарязвах уроците и отивах при нея. Тя правеше кафето си и цялата кухня и дневна започваха да ухаят. После сядахме на дивана, тя бавно отпиваше от кафето и ме питаше разни неща. Питаше ме за училището, за приятелите ми и дали харесвам някое момиче. Майка и татко никога нямаха време и не говореха с мен така. Аз не им се сърдех, защото знаех, че имат много работа и че са уморени. И сега дори да се опитат да говорят с мен така, аз не искам. Неудобно ми е. А с Моника не ми е неудобно. На нея й казвам всичко. Не веднага. Малко по малко.
Майка и татко са се запознали на Студентския празник. Тя била предпоследна година студентка и празнувала с колегите си на Боровец, а той пък бил със свои приятели от студентските години. Всички от компанията на майка цяла вечер танцували, а тя седяла и гледала. Така я забелязал баща ми. Момичето, което не танцувало. И по-точно хубавото момиче, което не танцувало, винаги подчертаваше той. Баща ми също не танцувал. Танците никога не са му били силна страна. Но когато пуснали блус, отишъл и я поканил. Майка много се изненадала. Най-хубавият мъж в заведението да покани точно нея. Това го казваше тя и на баща ми му ставаше много приятно. И в този блус нещо се случило. И двамата говореха за някаква химия. Той казваше, че като я прегърнал, разбрал, че не трябва да я пуска. Никога повече. А тя, че почувствала закрила и сигурност. И всичко това в един танц. Изобщо не мога да си представя как е възможно. И то без изобщо да говорят, докато танцували. Казали си само имената. Когато блусът свършил, той я завел на своята маса и я представил на приятелите си. На следващия ден отишли на разходка в планината. А когато се върнали в София, продължили да се виждат. Майка завършила на следващата година и с баща ми започнали да живеят заедно. След още година се оженили и съм се появил аз.
„Не след дълго майка ме извика за вечеря. Помня тази вечеря, защото всичко беше по-различно от обикновено. Майка сияеше и беше много хубава така. Усмихваше се през цялата вечер и говореше оживено. Татко не гледаше постоянно към телевизора и даже участваше в разговора, и каза няколко вица, на които Моника много се смя. А аз се къпех в смеха й и ми идеше да пея, и да ги прегърна и тримата, и да помоля Моника да остане завинаги с нас.”
“Час или два по-късно чух да се прибира баща ми. Отидох в другата стая, за да го посрещна. Така присъствах на момента, когато майка му представи Моника. Бях зад гърба й и не виждах нейното лице, но можех да видя неговото. То имаше изражение каквото не познавах до тогава. Леко издължено. Учудено. Сякаш Моника беше от друг свят и той не знаеше какво да каже. А баща ми винаги знае какво да каже.”
Facebook
NetworkedBlogs
Twitter
YouTube
