Tag Archives: Мила Николова

“Перо от пеликан” от Мила Николова, 11 години, гр. Поморие

August 26, 2012 by Перо от пеликан | 0 comments

Перо от пеликан

В един зимен ден  се разхождах по кея. Чух някакъв странен шум. Надникнах в близката рибарска лодка и видях полузамръзнал и ранен пеликан. Той бе голям и много самотен, не беше заминал за топлите страни, заради раненото си крило.  Реших, че мога да му помогна. Обадих се на татко и с него го настанихме в работилницата на дядо ми, който беше дърводелец. Кръстих го Анхиалчо, защото това беше старото име на нашия град. Той бързо се сприятели с другите пернати, защото бе кротък и не пречеше на никого. Дори големите каракачанки го уважаваха. Бях много щастлива;  имах си още един приятел.

И така през един слънчив пролетен ден,когато природата сияеше от топлина и светлина, животните от стопанския двор се радваха на новия живот. Кокошките учеха пиленцата си да кълват червейчета, котката обучаваше малките си, как се ловят мишки, прасето в кочината се радваше на храната си, а кучетата, заедно с пеликана, охраняваха важно двора .

Изневиделица от небено се спусна ястреб, който вече си бе избрал обяда. Целта му бяха беззащитните пиленца. Майката кокошка закудкудяка силно и всички разбраха за наближаващата опасност. Спокойният дотогава пеликан се втурна с разперени криле като щит над тях. Ястребът се завъртя няколко пъти,но решителността на Анхиалчо го накара да си тръгне.

След като опасността отмина, животът в стопанския двор продължи постарому, но Анхиалчо вече беше много по-уважаван. След време, когато крилото му напълно оздравя, той бе готов за полет. Татко отвори вратичката и му пожела приятен път. От мощните му криле падна едно перо. Леко се завъртя, сякаш танцуваше,сякаш изписваше таен знак. Да, наистина във въздуха се появиха букви. Една след друга изписаха”Благодаря”. Анхиалчо отлетя, а аз и до днес пазя това перо.

Мила Колева Николова

години: 11

гр. Поморие