Tag Archives: ПЕРО от ПЕЛИКАН

Интервю на Ирина Папанчева с Калин Терзийски

Калин Терзийски е роден на 22.03.1970 г. в София. Завършва средното си образование в Националната природоматематическа гимназия (НПМГ) и по-късно медицина във Висшия медицински институт – София. През първите четири години след дипломирането си практикува като психиатър в психиатрична болница „Свети Иван Рилски”. През 2000 година напуска работата си като лекар и се отдава изцяло на писането. Работи като сценарист в телевизии и радиа. В периода 1998-2005 г. издава цяла серия от разкази и авангардни текстове за алтернативни списания. През 2006 заедно с група млади писатели създава литературния клуб „Литертура Диктатура”. Романът му „Алкохол” е най-продаваната художествена книга от български автор за 2010 г. Сборникът разкази „Има ли кой да ви обича” се нарежда на трето място от всички автори – български и чуждестранни  – по продажби за 2011 г. През 2011 г. печели първата дадена на българин Европейска награда за литература. Има издадени шест сборника с разкази, три стихосбирки и два романа. В момента пише романа „Войник”.

Ти си един от най-популярните съвременни български писатели. Сама ли те намери популярността или ти също я провокира?

Естествено – не е сериозно да се смята, че известността е някаква рядка птица, своенравна и шарена – която каца на рамото на някого – без той да е очаквал това. Най-малкото – ако я сравняваме с птица – ти трябва да и нахвърляш доста зърна като примамка! Аз общо взето се опитвам да съм осъзнат човек, който не живее с предразсъдъци. Примерно като този, че успехът или известността идват благодарение на някакви неведоми сили, на някакъв неконтролируем късмет. Успехът идва при тия, които го подготвят. Аз съм писал толкова много, толкова упорито и толкова всеотдайно, че ако сега се откажа от всичко, което съм постигнал, но оставя написаните си неща – и започна пак – само с тях като начален капитал – пак ще постигна това, което съм постигнал. Но от друга страна – няма как човек да стане известен само с това, че е написал добри неща. Трябва – задължително – да ги представи по най-добрия начин. Трябва да е творец и актьор, и рекламист, и даже бизнесмен. И държа да отбележа – в това няма абсолютно нищо пошло или унизително!

Достатъчно ли е за един писател днес да бъде талантлив, за да стигне до читателите си? Или е нужно още нещо?

Както казах в предишния си отговор – трябва задължително да е много талантлив. Най-малкото – за негово лично успокоение. Ако станеш прочут, без да си талантлив – не знам как ще спиш после през тъмните, страшни нощи – със съвестта си на другата възглавница. Но освен че трябва да е талантлив писател, творец, той трябва да е и талантлив човек – тоест – добре да се справя с житейските си роли – като актьор. Трябва да използва таланта си не само за да пише, а и да говори, да твори не само в писането си, но и в живота си. Един артист е артист във всичко. Нека си помислим за Леонардо. Той е пишел едни огромни писма до бъдещите си евентуални работодатели, в които е изтъквал всичките си умения – на инженер, организатор на празненства, леяр, свирач на лютня. И на последно място –живописец. Странно – нали? Но наистина – той не е изпитвал угризения да представя себе си по най-добрия начин. И е успявал. Почти във всичко!

Имаш ли маркетингова стратегия спрямо книгите си или ги оставяш да следват съдбата си?

И двете неща – едновременно. Тоест – имам горе долу някаква стратегия. И освен това – когато съм свършил каквото мога – успокоявам се и ги оставям да следват съдбата си. Тоест – говоря за всяка книга в медиите. Участвам в максимален брой срещи на живо с хора по всякакви места – от малки градчета до молове в София. Лично обсъждам книгите си с всеки, който желае. Говоря във фейсбук с десетки хора за всяка своя книга. Но когато съм свършил всичко това – плясвам с ръце и казвам: Свърших каквото трябваше! Сега – ходи напред и Бог да те подкрепя из пътя ти, книжко моя!

Слагаш ли знак за равно между успех и талант?

Слагам, естествено. Но като във всяко уравнение – освен талантът от тая страна на равното трябва да има и други членове. Тоест – ако А е успехът, а B е талантът, освен това трябва да има и Х и Y и Z! И се получава нещо такова А=B.X.Y.Z. И аз май казах кои са тези други членове. Те са активността, упоритостта, самоотвержеността…Чуйте каква дума само! Велика! Самоотверженост! Кой помни тая дума? Да си готов да жертваш себе си, да отвергнеш себе си и дребните си желания, слабости, удобства – за да постигнеш нещо голямо! Жан Жьоне казва: „Цената на безсмъртието е голяма. Понякога то струва целия живот!”

Какво е отношението ти към електронните книги? Смяташ ли, че ще изместят книжното тяло?

Нищо чудно и да го изместят. Не напълно обаче. Книжните книги са много хубав предмет сами по себе си и затова няма да изчезнат напълно. Но от друга страна е добре да се използват много по-малко енергоемките и много по-малко натоварващи околната среда електронни книги! Една хартиена книга – колкото и да е екологично направена – все пак е направена от материали, чиято преработка изисква разход на много енергия. Транспортът и изисква огромни количества енергия и то – енергия идваща от бензин. И така нататък. Така че – да живеят електронните книги! Нека книжните останат като някакъв странен, особено приятен лукс.

Какво би пожелал на „Перо от пеликан”?

Бих пожелал на Перо от пеликан да достигне до тия читатели, които ще станат по-щастливи благодарение на нея. Както казва Буда: „Нека всяко живо същество – малко, средно на ръст или голямо, от груба или фина материя, видимо или невидимо, родено или стремящо се към раждане – да носи щастие в сърцето си!”