Tag Archives: ПЕРО от ПЕЛИКАН

7 юли 2012 г., събота – Малко след 7 ч. сутринта със Зори се срещаме с Тодор Петков от БДЗП-Бургас и с оператора и редактор на „Перо от пеликан” Христо Димитров-Хиндо в Бургас, за да се впуснем в поредното вълнуващо приключение, свързано с проекта ни, а именно – заснемането на трейлър на романа ми. Тодор трябва да ни помогне да стигнем възможно най-близо до пеликаните по суша, тъй като в момента кеят на Бургаското езеро е разрушен и достъпът на лодките до него е ограничен.

Известно време обикаляме езерото, но пеликаните са твърде далеч, за да се получат добри снимки. Стигаме и до останките от кея, откъдето започна историята ми с пеликаните преди две години. Сега там седят двама рибари с въдици в ръце.

Оттук пеликаните се виждат по-ясно. Хиндо се заема да снима с камерата, Зори – с апарата, а аз ги наблюдавам с бинокъла на Тодор. Точно толкова прекрасни са колкото ги помня!

Тодор ни подарява значки с форма на пеликан. Същите значки, които БДЗП ще даде на участници в конкурса ни. Със Зори веднага си ги слагаме и мислим да не ги сваляме до края на проекта.

Продължаваме към друг сборен пункт на пеликани. Джипът спира край пътя, по който непрекъснато прелитат коли и камиони, и от карусерията му пред нас се разкрива великолепна гледка към колония от стотици пеликани.

Тодор иска да ни заведе и на Атанасовското езеро, където още не съм ходила. По пътя ни показва влакчето-теснолинейка, което скоро ще свързва езерата и ще дава възможност на всички любители на птиците в града да ги виждат в естествената им среда. Локомотивът, който според Тодор датира от 1960 г., е в процес на реставрация, преди да потегли отново след дълга пауза.

Пътят към Атанасовското езеро е неочакван и вълнуващ. Изведнъж сме въвлечени в истинско сафари. Джипът кара направо през двуметровите тръстики, докато стигаме до нещо като път.

Сега вече пеликаните са много близко. И са още повече. Част от тях лежат на брега на езерото и почиват. Други се хранят във водата, а трети се издигат плавно и кръжат в небето или подредени в колона поемат към Бургаското езеро. Тодор ни е казал, че спят на Атанасовското езеро, понеже е по-спокойно, а по-късно отиват на Бургаското, за да се хранят.

Накрая, точно, когато Хиндо отбелязва, че има достатъчно материал, един пеликан се издигна и полита в нашата посока. Стига досами нас и прави кръг над главите ни. Това е пеликанът, който съм си поръчала за трейлъра на книгата…Но да не подавам повече жокери!

Получаваме и (поне) два бонуса. Тодор ни показва мястото, където от 20 до 30 август ще лагеруват доброволци от цялата страна и ще помагат за подобряване на условията за птиците в езерата. Звучи страхотно и се надяваме да направим нещо съвместно. Ще ви държим в течение за това, ако има новини. А ако също искате да се включите, се обърнете за повече информация към екипа на „Живот за бургаските езера”,  БДЗП-Бургас (http://www.burgaslakes.org/).

Също така ни завежда до една наблюдателница. Там се запознаваме с момче и момиче, които са пътували на стоп от София заедно с кучето и котето си в течение на два дни и са прекарали нощта в сградата на Центъра.  И – съвсем неслучайно – момичето ни споделя, че колекционира пера и ни показва последните си попълнения, сред които особено ни впечатлява перо с черен връх на бели точки. Но нищо не може да се сравнява с перото от пеликан.

Безкрайно благодарни сме на Яна Гочева и Тодор Петков, които направиха заснимането на пеликаните възможно и ни подариха това приключение!

Тази вечер и утре продължаваме с други части на града.