“Перо от пеликан” от Дилян Дишков, 12 години, гр. Бургас

„Перо от пеликан”

Здравейте, казвам се Дилян, на 12 години, от град Бургас. Ще ви разкажа за моята история свързана с конкурса „Перо от пеликан”.

По принцип съм отличен ученик, пиша си домашните с лекота, харесвам всички предмети и като цяло съм инициативен ученик! Поради всички тези причини, след края на учебната година, аз се реших да участвам в конкурса „Перо от пеликан”. В началото си казах,че ще ми бъде лесно и ще се справя без много усилия. В последствие, когато се запознах с темата и изискванията, вече бях леко притеснен. Срокът ме притискаше, а идеите не идваха в главата ми. За първи път не ми идваше нищо на ум и бях на прага на отчаянието. Нетипично за мен, помолих мама и татко за помощ, но те бяха твърде заети за да ми обърнат внимание. После последваха бабите и дядовците, но те ми казаха,че би трябвало да се справя сам с тази задача. Намирах се в безизходица, знаех че трябва да се справя, но защо не ми идваше нищо на ум?! Бях объркан и се чувствах като купчина от неясни мисли и идеи. Реших да се разходя…

Часът беше към 7 вечерта, лятно време, все още светло… седях на пейката пред нашия дом. Видях вуйчо ми и неговите приятели. Веднага се усети, че съм тъжен и без настроение. Вуйчо ме попита какво ми е и аз му споделих за конкурса и за това че съм отчаян. Всички се засмяха дружно, а на мен ми се плачеше. Попитаха ме дали съм виждал пеликан на живо и аз отговорих ,че не съм. Тогава без да му мислят много, много те ми казаха да се качвам в колата и да ме водят в зоологическата градина в близост до града. Някак си се разведрих и тъмните мисли за кратко напуснаха главата ми.

Пристигнахме бързо… нямах търпение да видя животните и най-вече пеликана. Вуйчо ме заведе първо при него. Изглеждаше добре, исках да го нахраня, но пазачите не ми позволиха. Поседнах малко пред неговата клетка и започнах да му разказвам за моята неволя, свързана с конкурса. Имах чувството, че го натъжих. Реших да тръгвам, станах, обърнах се и закрачих към останалата част от групата. Направих една-две крачки и чух странен звук, обърнах се и видях как пеликанът отскубва с клюна си едно перо от самия него. Държеше го с клюна си и ми го подаде. Бях леко стресиран и объркан, но го взех. Бързо го сложих в джоба си, без да ме види никой. Разгледах набързо и другите животни и се прибрахме към Бургас. Прибрах се у дома, вечерях и легнах да спя. В леглото дълго си мислих за случилото се днес. Държах перото в ръка и неусетно съм заспал. Сънувах вълнуващ сън, имах идеи за конкурса, мислите ми идваха бързо и на място. Веднага щом се събудих сутринта взех лист и химикалка и описах всичко. Бях доволен, много доволен, проверих и редактирах текста и вече бях готов изцяло. Чакам мама да се прибере от работа и да го изпрати на посочения адрес… нямам търпение да споделя с всички моята история. Доволен съм, че не се предадох, въпреки че бях на косъм от отчаянието. Изнанедващо е как едно перо и една среща с пеликан ме вдъхновиха и развълнуваха толкова много. Ще си пазя перото вечно, то ми помогна в труден за мен момент, вярвам че може да ми помогне и друг път. Радвам се,че съм част от конкурса…

Дилян Христов Дишков
Години: 12
Град: Бургас

Учител по БЕЛ: Венета Иванова, ОУ “Братя Миладинови”

Tags: Есета от конкурса, ПЕРО от ПЕЛИКАН