Tag Archives: ПЕРО от ПЕЛИКАН

ПетъкПристигаме в Бургас и веднага отиваме при Хиндо да гледаме трейлъра. Да видя местата от романа си в кадри на фона на избраната от мен музика е силно вълнуващо. Естетиката на Хиндо съвпада с представата ми. Само искаме да съкрати две минути, че е малко дълъг. И започваме да гледаме и коментираме кадър по кадър. По-късно вечерта пием коктейли и очите ни се затварят. Това ще се случва през всяка една от следващите вечери.

СъботаОтивам да видя утринното море и да се изкъпя. Водата е топла и да плувам в нея е радост. В 11 ч. е първото ни интервю с Канал 0. Правим го в Морската градина на фона на Алеята на книгата. По-късно даваме друго за БНР – Бургас – този път по телефона, докато вървим из парка. Следобед подготвяме материалите за следващия ден. Вечерта групата ни от София се е събрала в пълен състав в един от баровете на плажа. Тръгваме си с нежелания към полунощ. Чака ни ранно ставане.

НеделяВъпреки всички усилия, закъсняваме. Зори тръгва по-рано с такси, докато аз разхождам кучетата. Намирам я на пейка под „Флората” с част от спътниците ни. От Йога учителката от „Хридая” няма и следа. Оказва се, че са малко по-надолу, встрани от фитнес уредите. Люба ни е дала, като ориентир „фитнеса”. „Това пък никога не би ми хрумнало да го взема за фитнес!”, коментира Зори. Групата е от около 20 души и са започнални без нас. Присединяваме се тихомълком. Йогата продължава час и половина. Накрая Зори, малко сконфузено, казва няколко думи за книгата и за проекта. Днес няма да четем. Тръгваме към лугата и калта пеша по плажа. С нас идва и едно от момичетата, които са участвали в сесията. От Бургас е, но това се оказва инициацията й в лугата и калта. Навръщане, както вървим кални по плажа, един мъж ни спира и казва: „Нищо не сте направили. Това е пясък, не кал. Най-добре се измийте и елате да ви покажа къде е истинската кал”. Може би утре.Следобед със Зори продължаваме с подготовката за следващия ден и по-късно аз давам интервю за вестник „Черноморски фар”. Вечерта сме на плажа край огън и с китари. Едно момиче пее вълшебно. Притихнали гледаме морето. Как ще ставаме след няколко часа?

ПонеделникСтаването е болезнено, но този път даже леко сме подранили. Идва дъщерята на Люба, Мария. Днес сме малко над десет. Местим се на съседна, по-сенчеста полянка. Зори говори малко за книгата и проекта, и чете първия от откъсите, които сме избрали – всичките са свързани с преживяванията на героя ми в Йогата и медитацията. Хората изглеждат малко недоверчиви. Започваме с Йогата и постепенно усещам прилив на енергия. Към лугата и калта с нас се запътва друга участничка в сесията. Днес обаче отиваме с колата до бариерата и оттам вървим по брега. Това значително съкращава времето и усилията ни. И май намираме „добрата” кал – гъста и мазна. Следобед успявам да дремна малко насред всички задачи. Виждаме се и с един от партньорите ни. Вечерта сме на питие в центъра.

ВторникНа Йогата виждаме хора, които идват за трети ден. Групата пак е от десетина души. Зори чете. Хората се заслушват. После се разтягме и релаксираме. Следват луга и кал. Вече ни е ясно, че идеята да съчетаем проекта с почивка е била проява на силен наивизъм. Отхвърляме задачите уморено. Аз съм с внезапна хрема, силно отпаднала и замаяна. „Здравословната програма на баба” не ми се отразява добре. Или е това, че Мартин все пак почива след нея, а аз някак все не успявам? Зори отива на среша в „Хеликон” за уточняване на четенето в събота. По-късно се събираме в околността на Свободния университет на питие и се прибраме рано. В леглото съм преди полунощ. Нечувано!

СрядаНаспала съм се  и умората в главата ми е изчезнала. Въпреки това мисля да не ходя на Йогата. Все още не ми е добре. Но в последния момент решавам, че малко разтягане в ранния час ще ми се отрази по-добре от залежаването и тръгвам със Зори. „Къде е бащата?”, пита един от участниците, след като Зори е прочела текста. „Ще видите в книгата”, отговаря с усмивка тя. Спирам след Сурия Намаскар (слънчевия поздрав) и отивам на плажа да се напека. Днес няма да ходим до лугата и калта. Виждаме се на питие с друг наш партньор. Следобед се чувствам значително по-добре и групичката ни заминава за Слънчев бряг, Влас и Несебър. Навръщане спя в колата и едвам се замъквам до леглото.

ЧетвъртъкМного по-добре съм и участвам в цялата сесия по Йога. Групата, която идва е константна, но всеки ден се включват по един-двама нови души. Днес с нас е Гергана Иванова, търговски представител на Sea Stars, козметичните продукти, произведени от лугата от Института по обща и неорганична химия към БАН. Тя накратко представя продуктите и обявява наградите в томболата, която сме организирали за всички участници в събитията ни. Явно е, че повече няма да ходим на лугата и калта. Нужен ни е друг режим за тях, който в момента няма как да си организираме.

ПетъкПоследна сесия по Йога. Зори чете поредния откъс от текста ми. Накрая хората ръкопляскат. От „Йога център Хридая” са решили да съхранят току що създалата се традиция и да продължат да организират безплатна сесия на открито един път седмично през уикенда. Един от първите плодове на проекта ни! Следобед кипи подготовка за съботното четене.

СъботаНе ми е нужна официална програма, за да съм на плажа в ранни зори, макар и без Зори. Плувам, правя Йога и се отпускам на хавлията с книга в ръка. Това прилича на почивка! В 17 ч. тръгваме към „Хеликон” с две от децата, които ще четат. Там се срещаме с третото и с Даниела Пехливанян от Център за психологическо консултиране „Де Анима”, които дават една от наградите в конкурса ни.Вторият етаж се пълни с хора и даже получавам цветя. Чувствам се почти като на премиера. Анна Стоянова, управител на „Хеликон” казва няколко думи за „Четящият човек” и инициативата ни, и щафетата поема Зори. Децата четат, седнали на маса, и се справят чудесно. Едно от тях държи в ръцете си перото от пеликан.Виждам как лицата на част от присъстващите се изопват, докато слушат случката около „Аз съм българче”. Май трябваше да изберем друга, по-малко щекотлива, история…Даниела ангажира децата и възрастните с това да довършват други епизоди от книгата ми, от които чуват само първите изречения.Получава се приятно, въпреки че повечето присъстващи деца се притесняват. Налага си да им помагат порастналите деца. След събитието сме на барче. После на още едно. Беше хубава седмица. Само дето свърши. И защо ли сме не по-малко уморени от началото?

Неделя

Натоварваме багажа си и потегляме към София. Заровила съм се в старите си дневници, които свалих от кашон, поставен на висок рафт, стъпила на какво ли не и с риск за живота си. Чета първия, който съм писала от 11 до 13 г. Почти като героя ми. Странно е да се срещна с детето-аз. И да се позная в него.

Вечерта минавам през джаз концерта на Арт сцената, гледам отново, но този път на открито, прекрасния филм „Кой е този град?” на Мария Аверина, която беше с нас в Бургас и завършвам танцувайки танго на милонга под небето. Както разбирам по-късно, Зори поне е спала дълго и възстановително.