“Перо от пеликан” от Мариела Маркова, 9 години, гр. Лом

Перо от пеликан

    Пеликанът е птица, която не виждам всеки ден като гълъбите и малките врабчета. Наблюдавала съм я в зоологическата градина как важно крачи с дългите си крака. Направили са ми впечатление нейните пера, бели и черни.Сякаш тялото й е покрито с мека коприна. Не съм ги докосвала, но ми се струва, че са нежни и пухкави. Черните правят пеликана важен и строг, а белите ни убеждават, че това е една чиста птица, която обича не само да лети на воля, но и да се къпе във водите на Дунав. А на брега на тази велика река е разположен Лом, градът, в който съм се родила и живея.

Пеликанът е прелетна птица. За да дойде в моята Родина, изминава дълъг път. Сигурна съм, че не се уморява, когато лети, защото просторът е нейният роден дом, а не, клетката, та макар и златна да е тя. Аз често подскачам, стремя се да докосна небето, но за съжаление хората могат да направят това само със самолет.

Представям си как един пеликан лети  високо, високо и размахва големите си като ветрило криле. И ето – от тях се откъсва едно бяло перо и полита надолу. То танцува във въздуха, вятърът го носи в различни посоки. Аз успявам да го хвана, преди да е докоснало земята. Горда съм, че никоя човешка ръка не го е държала до този момент.

Питам се какво мога да направя с това перо от пеликан? Да си играя – не. То не е играчка. Ами да! Сетих се! Ще погаля с него моята малка братовчедка Елена и приятелката ми Александра. Сигурна съм, че ще им доставя удоволствие, ще ги зарадвам и  ще им покажа колко много ги обичам По този начин ще изпълня заръката на мама – да  правя добрини. Знам, че това е хубаво и така трябва да бъде.

Привличат ме красивите неща. Затова ми хрумва още една идея. Да направя украшение и на него да поставя перо от пеликан. Така ще изненадам мама, тати, баба и дядо, които толкова много обичам.  Домът ни ще стане по-хубав и когато  с мама поканим гости, на всички ще им е приятно.

Чета приказките на Братя Грим. В тях има много и най-различни вълшебства. С моето перо от пеликан аз мога да съм част от тях.  Ще го сложа върху косата си и като с вълшебно килимче ще полетя по широкия свят. Искам да видя други страни, да се срещна с най-различни деца и да им разкажа за приятелките, училището и игрите на детската площадка.  Няма да се разсърдя, ако срещна Хензел и Гретел, храбрия шивач или джуджетата и Снежанка. Сигурно това мое приключение ще е необикновено   и забавно.

Държа в ръката си перото от пеликан и си мисля още нещо. Дали с него мога да пиша, както са правили хората преди векове. Знам, че ще ми е трудно, но бих опитала. Интересно е. Ще бъда по-различна от другите. Старателно, с големи букви бих наредила  думи и изречения, които ще гласят: „Деца, играйте  до насита, но не забравяйте  уроците  си! Майки, обичайте своите деца така, както ме обича моята мама! Не ги изоставяйте, защото те много страдат! Помагайте на всеки в нужда!  Грижете се и пазете природата чиста!”

Няма да забравя да се подпиша и непременно ще отбележа датата и годината. Ще сложа листа в голям бял плик и ще го занеса в училище. Ще го дам на госпожата  и ще й кажа всичко. Моето желание ще бъде тоя плик да се отвори и прочете след петдесет години. Как ли ще изглеждам аз тогава? Това няма значение. Докато учениците четат написаното от мен с перо от пеликан, аз ще стоя в края на коридора, ще ги наблюдавам и ще бъда много горда. А в ръцете ми ще потрепва същото това перо, с което някога съм писала.

Аз много се размечтах. Представям си само хубави неща, но  мама ми е казвала , че в истинския живот не е така. Има и лоши хора. Те могат да наранят и дори да убият, както пеликана, така и всяка птица. Тогава аз ще помогна, без да се колебая. Ако е пеликан, с тати ще го занесем в къщата на баба и дядо. Там ще го лекуваме и ще го храним. А да знам как, трябва да прочета подходяща книга.  Когато оздравее, ще го пуснем на свобода сред природата. Тъжно е, че няма да го видя вече, но в същото време ще бъда  щастлива, защото съм помогнала и съм извършила  добро дело. Затова, без да му причинявам болка, ще си взема за спомен от него едно перо. То ще ми е скъпо, ще си го пазя и ще знам една истина, че не само хората трябва да се обичат, но и птиците и животните. Заедно с тях ние сме част от природата, а тя е велика и красива.

Мариела Найденова Маркова

години: 9 години

град: Лом

Преподавател: Блага Първанова

Tags: Есета от конкурса, Конкурс, Мариела Маркова, ПЕРО от ПЕЛИКАН