“Перо от пеликан” от Петя Субева, 17 години, гр. Самоков

Перо от пеликан

      Явор бил само на 15, а вече станал силен и корав мъж. Майка му починала още при раждането. Нямал братя и сестри. Живеел само с баща си Тодор, който бил болнав, но иначе благороден и красив мъж. Явор работел и гледал болния си баща, който със всеки изминал ден се влушавал все повече. Той не знаел какво да стори, за да му помогне. Лекарите също. Една нощ момъкът отишил при самотното студено езеро близо до дома му и се унесъл в тих и спокоен сън. Това не му се случвало много често. В съня Явор видял майка си, която го галела по лицето и му шепнела:

– Дете мое, недей да падаш духом! Аз ще ти кажа как да помогнеш на баща си! Има лек, един-едиствен!

– Какъв е този лек? – попитал вцепенен Явор.

– Трябва да отидеш в необятното море и да откъснеш перо от пеликан! С него ще напишеш молитва, твоята молитва, синко!

- Но, как….

Изведнъж момъкът се събудил, огледал се наоколко и осъзнал, че всичко това е било само сън.

– На какво да вярвам и аз самият вече незнам! Знам само, че ти, Господи, си несправедлив с мен! С какво заслужих това наказание? Къде сгреших?- оплаквал се Явор.

На сутринта  си събрал багажа и се сбогувал с баща си:

– Къде отиваш, синко?

– Към необятните води. Там ще се уча да плувам.

– В живота, сине трябва да умееш да плуваш, ако ли не- носи си пояс, ако поясът се спука, викай за помощ, а ако никой не се отзове тогава….потъваш в дълбоките води на синия мрак!

– Аз ще потъна, но мисълта за теб, татко, ми дава кураж, за да изплувам!

– Ти решаваш, синко! – въздъхнал Тодор.

Явор целунал баща си и заминал.

Пътувал из окена, но в същата тази свирепа нощ се задала буря. Корабът се преобърнал сякаш от нищото. Пътникът се озовал на дъното. Привидяла му се птица.

- Пеликаан! Ще те спася, татко! – повтарял в ума си юнакът.

Едва спасили живота му.

След като се възстановил той се прибрал вкъщи и какво да види: Баща му бил много по-добре.

– Но как, татко? Аз се провалих. Тръгнах да спасявам твоя живот, а едва не погубих своя! – оплаквал се в изумлението си Явор.

- Сине, запомни! Който се страхува от провала, не ще усети вкуса на победата! Ти си храбър, мой млади мoмко! Има още много да учиш, но от мен едно да знаеш! Пеликанът е рядко срещана птица,  ти си една от тези! Млад момък на мечтите си робува, но в тебе, синко, смелостта царува!

– Щом обичаш, татко, ти роб си на царя!

–Ела, Яворе, да те целуна най-накрая!

Петя Субева

години: 17

град: Самоков

 

 

 

Tags: Есета от конкурса, Конкурс, ПЕРО от ПЕЛИКАН, Петя Субева