“Перо от пеликан” от Мари-Никол Маркова, 11 години, гр. Поморие

Перо от пеликан

Градът, в който живеем аз и моите приятелки е толкова голям,че е разделен на светла и тъмна част. Ние живеем  в светлата, но ни се иска да разберем какво се крие в тъмната страна. Затова  решихме да отидем тайно. Тръгнахме в пет чеса от автобусната спирка. Вървяхме,вървяхме и стигнахме на границата между светлината и мрака,чухме някакъв шум, изплашихме се, но продължихме.

Всичко беше черно, сякаш някой отегчен художник рисува картина,върху която излива черна боя в знак на самота, страх, болка. Но в средата й, намерил вдъхновение , той поръсва картината със златна боя, която пада под формата на перо от пеликан. Перото, което  ние намерихме. Решихме да го задържим, защото то озаряваше пътя ни. Влизахме все по-навътре и по-навътре. Видяхме призрак, мумия и змия, която съска в безсилие.  Стреснати от гледката, ние хукнахме обратно. По пътя предложих на приятелките ми Сара и Дейна да пренощуват в моя дом. Те се съгласиха. Щом се прибрахме, аз взех златното перо и се загледах в него.Унесох се и заспах. Сънувах, че намираме пеликана, чието перо е при нас.

На сутринта споделих с момичетата съня си. Те се спогледаха и се засмяха. Тръгнахме към банята, за да се измием  и приготвим за закуска. С отварянето на вратата забелязахме още пера, но този  път-розови. Проследихме ги докъде ще ни отведат и се озовахме в задния ни двор.  Незнайно от къде там се беше появил кладенец. Особено сияние извираше от него. Погледнахме. Видяхме стълба от светлина. Без да се колебаем, заслизахме. Най-накрая  стигнахме  до морски бряг. Между два големи камъка на вълнолома беше пеликанът  от моя сън. Зарадва ни се. Аз, Дейна и Сара  се приближихме и с много усилия  отместихме камъните. После подадохме на усмихнатия пеликан златното перо. Но той отвърна, че ни го оставя за спомен. После отлетя.

И до днес пазя това перо. Всеки път, когато го погледна, аз виждам своя град. Целият облян от светлина.

                                                             Мари-Никол Атанасова Маркова

                                                            години: 11

                                                           град: Поморие

Tags: Есета от конкурса, Конкурс, Мари-Никол Маркова, ПЕРО от ПЕЛИКАН