“Перо от пеликан” от Виктория Тернева, 10 години, гр. Поморие

Перо от пеликан

Перото от пеликан било много рядко, но много красиво. То било бяло. Всички хора го искали заради парите и магическите му свойства. Те го търсели, но на празно, То било в един от авторите, които измислили най-хубавите детски книги, Петър Патришков, който бил на 73 години.Той имал зелени очи, гола глава, остър нос и дълги пръсти.

Когато бил млад, една сутрин се събудил и държал перото. Петър се изненадал, че държи перо от пеликан, но разбрал, че то иска да бъде негов стопанин. Където и да отидел, носел перото и не искал да го дава за пари.  Даже на никой не бил споменал, че е при него.

Една сутрин когато Петър Патришков се събудил и си помислил, че е прекалено стар и решил да намери подходящ човек на когото да даде перото. Когато се сетил за това му станало мъчно. Той едвам, едвам варвял, търсил новия собственик на перото.

- Имате ли дете, което обича да чете и да пише? – изморено питал учителите от различните училища.

- Не, нямаме деца, които обичат двете неща. – отговаряли те.

Останало едно училище. Бил изморен  изтощен, но продължил. Петър Патрашков стигнал на стаята на 2а и попитал тяхната учителка.

- Имате ли  дете което обича  да чете и да пише ?- попитал задъхано.

- Да имаме. – отговорила спокойно тя.

Петър Петрашков въздъхнах с облекчение, че е намерил човек, а перото било нетърпеливо да се запознае с детето.

- Лени е човекът. – казала тя

- Може ли да го повикате? – попитал госпожата .

- Да. Лени, ела!. – обърнала се към момчето.

Лени бил на 8 години с кафява коса, сини очи, нисък и набит. Носел обикновени дънки и червена тениска. Той станал  и отищъл до госпожата. Перото усетило енергията на момчето и започнало бързо на пише на един лист в джоба на Петър. Възрастният човек усетил това и изкарал листта от джоба си. Там пишело ,,Това момче ми харесва’’.

- Извинете ме трябва да тръгвам. Довиждане,  деца. – Петър отворил вратата и усмихнато си тръгнал.

Петър чакал часовете да свършат и да излезе Лени. Перото тъгувало, че трябва да се раздели със стария си приятел. Лени излязъл.

- Здравей, Лени. – поздравил мило Петър.

- Здравейте. Помня ви. Вие бяхте при госпожа Попова. – отвърна момчето.

- Може ли да те изпратя до вкъщи ? – попитал  възрастният човек.

- Мама ми каза да не общувам с непознати. Може да попадна на някой лош. – отговорило момчето.

- Жалко. Исках да ти разкажа нещо. – натъжил се Петър.

- Може да повървим малко. – отвърнало предпазливо детето.

Вървяли, вървяли и си говорели за книги. Петър му разказвал за своите книги. Лени слушал с интерес.

- Лени трябва да ти каза нещо, но тихо. Истинската причина, за която  дойдох. – прошепнал Петър.

- Какво има? – попитало детето.

- Чувал ли си за перото от пеликан? – отговорил с въпрос мъжът.

- Не съм много запознат. Чел съм малко. – отвърнало момчето.

- Перото е  при мен. – казал бавно

- Перото е в теб! – извикал Лени.

- Тихо момче. Това е тайна. Никой не трябва да знае. – уплашил се възрастният човек.

- Защо да е тайна и никой не трябва да знае? – попитал заинтересовано Лени.

- Защото хората искат перото заради парите и магическите му свойства. – обяснил Петър.

- Защо ми го казваш? – попитало момчето.

- Защото ще е твое. Аз вече съм стар,а това перо трябва да го дам на някой друг.-  отговорил.

- Може ли да ми разкаже повече са перото? – поинтересувал се Лени.

- С перото изразяваш себе си. Нещата, които чувстваш, то ги изписва по изящен начин. – обяснил Петър.

- Значи перото пише вместо теб ? попитало детето.

- Не. Ти пишеш, но все едно не го правиш. Когато пишеш с перото от пеликан, ти се чувстваш спокойно. То има чувства и мисли. – добавил Петър.

- Това перо наистина е ценно и странно. – казал Лени.

- Моля те, да се грижиш добре за него. – заръчал възрастният.

- Идвай ми на гости, за да виждаш перото. – казал с усмивка Лени.

Петър се зарадвал, че ще вижда перото от пеликан. И така 73 годишният господин доволно се прибрал вкъщи. Надявал се Лени да се грижи за перото. То било много ценно. С него човек изказвал неща,  които не можел да изрази.

Лени пораснал. Имал семейство. Когато остарял предал перото на своят внук.  В неговата фамилия това перо се предавало от поколение на поколение и било символ на искреността и чувствата.

Виктория Тернева

10 години

Поморие

Tags: Виктория Тернева, Есета от конкурса, Конкурс, ПЕРО от ПЕЛИКАН