Category Archives: Есета от конкурса

Перо от пеликан

В един зимен ден аз и моята приятелка Милкана се разхождахме из гората. Изведнъж в снега видяхме леки, но все пак забележими следи. Ала следите не бяха на човек.

- Мисля, че тези стъпчици са от животно, или най вероятно от птица. – каза Милкана.

- Да, и аз смятам така. Хайде да ги проследим и да видим накъде водят. – предложих аз.

И така, тръгнахме по дирите на птицата. След известно време стигнахме до една пещера, където, сгушено в единия ъгъл, трепереше малко пеликанче, а до него имаше перо, което, щом се появихме, скочи, заговори с човешки глас и сподели, че птицата е болна и ще се оправи само ако намерим друго перо от пеликан. В противен случай всички пеликани на земята щели да загинат.

Ние веднага заведохме птицата в къщи, за да се погрижим за нея, и след това започнахме да мислим къде да намерим пеликан.

- Да проверим в Зоопарка! – предложих аз.

- Не, заради снега са го затворили. – отговори приятелката ми.

- Ами тогава къде ще търсим още един пеликан, няма да успеем, болната птица ще умре и всички като нея – също – разтревожих се аз.

- Не се безпокойте, аз ще ви помогна – включи се перото – знам къде ще намерите пеликани. Помните ли пещерата, в която ни открихте? Като вървите през нея, ще стигнете една малка вратичка – едва забележима. Лекичко я докоснете с мен и тя ще се отвори. Там е царството на пеликаните. Отидете, вземете още едно магическо перо, върнете се и спасете моя стопанин, както и всички като него.

- Добре, благодаря ти, че ни помогна. Веднага се заемаме! – потвърди Милкана.

И щом приятелката ми изрече тези думи, ние тръгнахме към царството. Когато влязохме в пещерата и се отзовахме зад вратичката, се изумихме от красотата на града на пеликаните – всички къщи бяха направени от злато и сребро, някои богато украсени с диаманти. Ние отидохме до царя с молбата да откъснем перо от някой от поданиците му. Първоначално владетелят се разгневи, но щом разбра, че от това зависи живота на птиците – се съгласи. Сам откъсна едно перо и ни го даде.

Веднага щом се прибрахме, отидохме при болната птица. Но пред нас се изпречи нов проблем. Не знаехме как да използваме перото за да я излекуваме. След дълги размишления решихме да помолим перото за помощ. То, естествено, се съгласи. Каза ни, че трябва да направим отвара, само тя щяла да изцели пеликана. И така след няколко дни птицата оздравя.

Ние я приехме като част от семейството. А вълшебните пера бяха съхранени в музея, където всеки можеше да отива за съвет.

Гергана Агорастева

Години: 12

Град: Поморие

Учител по БЕЛ: Мариана Маринова, СОУ “Иван Вазов”

Перо от пеликан

През един чуден пролетен ден, когато птичките пеят, а листата на дърветата тихичко шумолят, аз и приятелката ми Мия се разхождахме из гората. Както си вървяхме, на пътя ни се изпречи дънер. Погледнахме в него, а там имаше перо и странна бележка. Взехме ги, на листчето пишеше, че това перо е от пеликан и който го намери, има право на три желания, каквито и да са те.

И на двете ни изпълни по едно желание, а чрез третото решихме да се срешнем с пеликана. Така и стана, но той не приличаше на останалите, можеше да говори и мисли като човек. Попита ни защо сме поискали да се срещнем с него, а ние отговорихме, че искаме да благодарим за изпълнените желания.

Птицата много се изненада и ни разказа, че това перо е сбъдвало мечтите на много хора, но никой не му е благодарил. За да покаже, че наистина ни е признателен, той каза, че ще ни заведе в своя свят.

-          Как ще стигнем до него? – попита Мия.

-          Нужно е само да се хванете за перото и то ще си свърши работата. – отвърна пеликанът.

Така и направихме. Когато се хванахме, перото започна да се издига във въздуха и ние-заедно с него. След миг вече бяхме над облаците и какво да видим там?…

Имаше всякакви птици – орли, ястреби, славеи… Дори чудната птица феникс беше там. Но птиците бяха тъжни. Някой бе отнел гласовете им и те не можеха да пеят. Тъжно беше да ги гледаме. Нашият приятел ни каза, че древно пророчество гласяло, че две момичета ще освободят царството на птиците от злите змейове. Ние обещахме да направим всичко възможно.

На следващия ден тръгнахме към острова на змейовете и по пътя видяхме три феички, които искаха да дойдат с нас. Преди това пеликанът ни беше дал перото и каквото поискахме, той го изпълняваше. След три дни и три нощи стигнахме. Трябваше да вземем само жезъл и да го отнесем в царството на птиците. Тъкмо когато го видяхме, едни от стражите, които го охраняваха, ни видяха и ни затвориха в тъмница. Но една от феичките, с които бяхме, се измъкна през решетките, взе ключа и ни освободи. След това отидохме при жезъла и за да го вземем, трябваше да кажем тайните думи, които бяха “перо от пеликан”.

След като го взехме, се върнахме в царството на птиците. Пуснахме жезъла, той затанцува, задокосва всяка птица и тя отново запяваше. Всички ни бяха много благодарни. След това се върнахме в нашия свят. Пеликанът ни даде перото, за да може да отиваме и се връщаме, когато поискаме.

Още не сме пътували до там, но знам, че винаги, когато решим да се пореем над облаците, имаме своето вълшебно перо. Своето перо от пеликан.

Весела Агорастева

Години: 12

Град: Поморие

Учител по БЕЛ: Мариана Маринова, СОУ “Иван Вазов”

Перо от пеликан

Пера от пеликан… толкова са фини и толкова нежни. Колко ли хора по света желаят за едно такова перо. А за пеликаните… нямам думи. Грациозни и нежни питци като перата са.

Сега ще ви разкажа за едно момче, което наистина желаеше такова едно перо. Може би е малко странно наистина, но бих искала да го оставя анонимно. Ще разкажа защо иска перо от пеликан – смята ги за вълшебни птици и мисли, че притежавайки час от тях, ще му донесе щастие.

Той е на 12 години. Роден е в Бургас, израстнал и живее в Бургас.

Беше много добро дете, но с времето започна да се бунтува. Може би е така, защото навлизаше в една много сериозна фаза от своето развитие.Тук трябваше да се намеси семейството. Да. При тях има скандали. Да, преди години той беше прекалено малък да ги разбира. Сега му е напълно ясно какво става. Те го считат за едно разглезено хлапе, но разбира се, много го обичат. Искат най-доброто за него. Той знае това и ги обича. Но дали някой от тях предполага, че всяка вечер, преди за заспи, се моли и надява утрешният ден да доведе до нещо, което да сложи край на всичките им проблеми. Понякога се чувства неразбран – дори и да не е така. Понякога се чувства отхвърлен – дори и да не е така. Иска му се да отиде разкаже на някого или да се развика на целия свят, защото не може да скрие това чувство, тази болка. Но всичко случило се ще остане запечатано в сърцата на семейството му. В сърцата на роднините им и в неговото сърце. Защото всички искат да запазят хубавите и незабравите спомени, които са изживяли и тези които може би предстоят!

И така, аз ви разказах историята на това момче, което обича и е обичано. Което така силно желае да има вълшебно перо от пеликан….

Гергана Георгиева
Години: 12
Град: Бургас

Учител по БЕЛ: Венета Иванова, ОУ “Братя Миладинови”

Перо от пеликан

Живяло някога едно момче на на име Павел. То обичало да ходи в зоопарка. Веднъж, като отишъл отново при животните, от клетката на пеликаните отхвръкнало едно перо. Павел го разгледал и го взел. Вечерта сложил перото под възглавницата си.

Момчето сънувало как един пеликан лети близо до къщата им по време на буря и как една гръмотевица поразява птицата. Едно момиче видяло пеликана и го предала в зоопарка. Но на птицата й било много тъжно за родния край, за майка й и баща й.

Павел се събудил развълнуван. Разбрал, че перото съдържа послание, че е вълшебно. На сутринта отишъл в зоопарка и поискал да освободят пеликана, като казал, че на него му е мъчно за майка му и баща му.

Пазачът много се учудил и го попитал откъде знае, а момчето показало вълшебното перо. Охранителят само го докоснал и останала поразен – пред него изникнала същата гледка, която сънувал Павел. Въпреки че се страхувал да не бъде наказан, отворил клетката и пуснал пеликана, който гордо поел из небесния път към дома.

Павел бил много щастлив. Той и до днес пази перото, което вечер го води в необикновенния  свят на пеликаните.

Йоана Кожухарова
Години: 12
Град: Бургас

Учител по БЕЛ: Венета Иванова, ОУ “Братя Миладинови”

Перо от пеликан

Дали е било или не, ще ви го разкажа. Горе, мама, горе в планината се родило едно хубаво момиче. Майка му и баща му много го пренебрегвали. Както всички други приказки и разкази, хубавото момиче имало и зла сестра, която разбира се, много я тормозела и биела.

Момичето се отегчило от своя ужасен живот и решило да замине и да обиколи света, за да намери място, където всички да го уважават.

Минало през тъмна гора, където шумовете на животните били много плашещи нощно време. Понеже било много тъмно, момичето не видяло големия камък пред него и паднало. Когато се опитало да се изправи, нещо го заслепило. Това било перо от пеликан, което блестяло като звезда.

Девойката взела перото и решила да се върне у дома. Неусетно усетила влечение към книгите, желание да пише и да разказва своите  мечти. Започнала да пише разкази и … представете си – те се сбъдвали. В един разказ пожелало  всички да го уважават… и на другия ден дори сестра й я поздравила и се отнесла с разбиране към нея. Момичето се чувствала като принцеса.

Един ден перото изчезнало. Търсило, търсило го момичето къде ли не, но нямало и следа от него. Спряло да пише, изгубило надежда за своето перо от пеликан. Един ден разказало в стихове, без да използва перото, своя мечта и… тя отново след време се сбъднала. Девойката разбрала, че не й е нужно вълшебно перо, за да вярва в своите възможности и ако има вяра всяка една мечта без вълшебство се сбъдва.

Йоана Тенева
Години: 12
Град: Бургас

Учител по БЕЛ: Венета Иванова, ОУ “Братя Миладинови”

Перо от пеликан

 Няма непостижима цел! Чуваме тази фраза навсякъде – на улицата, в клас, вкъщи. Правим си този извод от филми, разкази и романи. Именно в това ни убеждава и книгата на Ирина Папанчева – романът “Перо от пеликан”.

В нея тя ни разказва за 12 годишният Мартин, който получава слаба отценка по литература, но въпреки това той не се отказва от мечтата си да напише книга и то дори да го направи с перо от пеликан.

В живота на всеки човек има моменти, които го обезсърчават, но това не е причина той да се отказва от начинанието си, а напротив – провалите трябва да го мотивират още повече да осъществява целите си. Те трябва да се приемат като една необходима стъпка към успеха, който задължително ще последва и ще бъде награда за усилията ни… Няма пречка, която да попречи на човека да превръща мечтите си в цели, а тях – в реалност. Всяко успешно начинание се гради на много опити. Наивно е да смятаме, че всички ще се увенчаят с успех. Това че Мартин получава слаба отценка по Литература не означава, че това му пречи да напише книга.

Интересно е и перото от пеликан, с което той иска да направи творбата си. То е израз на неговата емоционлност, креативност, стремежът му към свобода и огромното му въображение.

В романа Перо от пеликан отново се срещаме със силата на човешката воля. Главният герой е твърдо решен да осъществи целта си. А защо да не го направи дори с едно… перо от пеликан.

Димитър Бахчеванов
Години: 11
Град: София