Daily Archives: August 21, 2012

Перо от пеликан

В един зимен ден аз и моята приятелка Милкана се разхождахме из гората. Изведнъж в снега видяхме леки, но все пак забележими следи. Ала следите не бяха на човек.

- Мисля, че тези стъпчици са от животно, или най вероятно от птица. – каза Милкана.

- Да, и аз смятам така. Хайде да ги проследим и да видим накъде водят. – предложих аз.

И така, тръгнахме по дирите на птицата. След известно време стигнахме до една пещера, където, сгушено в единия ъгъл, трепереше малко пеликанче, а до него имаше перо, което, щом се появихме, скочи, заговори с човешки глас и сподели, че птицата е болна и ще се оправи само ако намерим друго перо от пеликан. В противен случай всички пеликани на земята щели да загинат.

Ние веднага заведохме птицата в къщи, за да се погрижим за нея, и след това започнахме да мислим къде да намерим пеликан.

- Да проверим в Зоопарка! – предложих аз.

- Не, заради снега са го затворили. – отговори приятелката ми.

- Ами тогава къде ще търсим още един пеликан, няма да успеем, болната птица ще умре и всички като нея – също – разтревожих се аз.

- Не се безпокойте, аз ще ви помогна – включи се перото – знам къде ще намерите пеликани. Помните ли пещерата, в която ни открихте? Като вървите през нея, ще стигнете една малка вратичка – едва забележима. Лекичко я докоснете с мен и тя ще се отвори. Там е царството на пеликаните. Отидете, вземете още едно магическо перо, върнете се и спасете моя стопанин, както и всички като него.

- Добре, благодаря ти, че ни помогна. Веднага се заемаме! – потвърди Милкана.

И щом приятелката ми изрече тези думи, ние тръгнахме към царството. Когато влязохме в пещерата и се отзовахме зад вратичката, се изумихме от красотата на града на пеликаните – всички къщи бяха направени от злато и сребро, някои богато украсени с диаманти. Ние отидохме до царя с молбата да откъснем перо от някой от поданиците му. Първоначално владетелят се разгневи, но щом разбра, че от това зависи живота на птиците – се съгласи. Сам откъсна едно перо и ни го даде.

Веднага щом се прибрахме, отидохме при болната птица. Но пред нас се изпречи нов проблем. Не знаехме как да използваме перото за да я излекуваме. След дълги размишления решихме да помолим перото за помощ. То, естествено, се съгласи. Каза ни, че трябва да направим отвара, само тя щяла да изцели пеликана. И така след няколко дни птицата оздравя.

Ние я приехме като част от семейството. А вълшебните пера бяха съхранени в музея, където всеки можеше да отива за съвет.

Гергана Агорастева

Години: 12

Град: Поморие

Учител по БЕЛ: Мариана Маринова, СОУ “Иван Вазов”

Перо от пеликан

През един чуден пролетен ден, когато птичките пеят, а листата на дърветата тихичко шумолят, аз и приятелката ми Мия се разхождахме из гората. Както си вървяхме, на пътя ни се изпречи дънер. Погледнахме в него, а там имаше перо и странна бележка. Взехме ги, на листчето пишеше, че това перо е от пеликан и който го намери, има право на три желания, каквито и да са те.

И на двете ни изпълни по едно желание, а чрез третото решихме да се срешнем с пеликана. Така и стана, но той не приличаше на останалите, можеше да говори и мисли като човек. Попита ни защо сме поискали да се срещнем с него, а ние отговорихме, че искаме да благодарим за изпълнените желания.

Птицата много се изненада и ни разказа, че това перо е сбъдвало мечтите на много хора, но никой не му е благодарил. За да покаже, че наистина ни е признателен, той каза, че ще ни заведе в своя свят.

-          Как ще стигнем до него? – попита Мия.

-          Нужно е само да се хванете за перото и то ще си свърши работата. – отвърна пеликанът.

Така и направихме. Когато се хванахме, перото започна да се издига във въздуха и ние-заедно с него. След миг вече бяхме над облаците и какво да видим там?…

Имаше всякакви птици – орли, ястреби, славеи… Дори чудната птица феникс беше там. Но птиците бяха тъжни. Някой бе отнел гласовете им и те не можеха да пеят. Тъжно беше да ги гледаме. Нашият приятел ни каза, че древно пророчество гласяло, че две момичета ще освободят царството на птиците от злите змейове. Ние обещахме да направим всичко възможно.

На следващия ден тръгнахме към острова на змейовете и по пътя видяхме три феички, които искаха да дойдат с нас. Преди това пеликанът ни беше дал перото и каквото поискахме, той го изпълняваше. След три дни и три нощи стигнахме. Трябваше да вземем само жезъл и да го отнесем в царството на птиците. Тъкмо когато го видяхме, едни от стражите, които го охраняваха, ни видяха и ни затвориха в тъмница. Но една от феичките, с които бяхме, се измъкна през решетките, взе ключа и ни освободи. След това отидохме при жезъла и за да го вземем, трябваше да кажем тайните думи, които бяха “перо от пеликан”.

След като го взехме, се върнахме в царството на птиците. Пуснахме жезъла, той затанцува, задокосва всяка птица и тя отново запяваше. Всички ни бяха много благодарни. След това се върнахме в нашия свят. Пеликанът ни даде перото, за да може да отиваме и се връщаме, когато поискаме.

Още не сме пътували до там, но знам, че винаги, когато решим да се пореем над облаците, имаме своето вълшебно перо. Своето перо от пеликан.

Весела Агорастева

Години: 12

Град: Поморие

Учител по БЕЛ: Мариана Маринова, СОУ “Иван Вазов”