Daily Archives: August 23, 2012

Перо от пеликан

 Моята мечта бе да обиколя целия огромен и красив свят. Тя се сбъдна, но ето как започна всичко…

Аз и най- добрият ми приятел Кристофър тръгнахме на пътешествие. Бродихме през гори  и планини по тесни пътечки, през стръмни скали, покрай планински поточета и  бъбриви рекички. Бяхме удивени от красотата на природата!

Веднъж, в една далечна страна, попаднахме в необикновена  гора – дърветата бяха отрупани с вкусни плодове, които събрахме за изпът. Над гъстата зеленина се извисяваха дървени къщи и висок златен тотем. На нас, пътешествениците, ни беше интересно и влязохме да разгледаме. Огледохме мрачната крепост, която обитаваха тъмнокожи индианци. Топлиха ги тъмнозелени мръсни дрехи. Около челото си бяха обвили по една червена лента, от която стърчаха три бели пера от пеликан. Обитателите бяха доста дружелюбни и ни поканиха да останем за една нощ.

Вечерта се събрахме около огъня. Аз им разказах за какво съм тук и каква е вълнуващата ми мечта! Задаваха ми интересни въпроси, на които няма как да не отговориш! Те пък споделиха, че на следващия ден по изгрев слънце тук, на тази крепост  ще имат битка с племето „Уалоу“. Кожата ми и тази на Кристофър настръхнаха! Уплашихме се, но нямаше къде другаде да отседнем и останахме там, колкото и да се безпокояхме!

Дойде  изгрев слънце и ожесточената битка започна. Качих раницата на гърба си и бяхме готови да продължим пътешествието си, когато един индианец свали едно от пеликановите си пера и ми каза, че  то може да лети и да сбъдне моята мечта. Докато изричаше тези думи, той загина от стрелата на племето „Уалоу“. Стана ми ужасно мъчно, но за да не сполети и нас тази лоша съдба, тайно излязохме извън страховитото място и бързо избягахме.

Постепенно перото  започна да расте. То летеше като прелестна бяла птица в широкото слънчево небе. Това беше гледка, която никъде и никога не бях виждал.  То се спусна и мина под краката ни и се озовахме върху него. Издигнахме се нагоре, а оттам се виждаше целият огромен и красив свят. Морето сияеше, дърветата бяха като една прелестна пъстра картина, а около нас духаше лек и прохладен вятър.

В това приключение аз видях какво е радост и какво тъга, какво е красота и какво мрак. Аз сбъднах своята мечта !

 Щелян Божидаров Димов

години: 12

град: Обзор

Учител по БЕЛ: Маруся Дерелиева

Как бедният стана богат

Имаше едно време едно много бедно семейство, което си имаше само едно дете. То се казваше Мартин.

Но за зла беда родителите на Мартин починаха, а той си нямаше други роднини. Той остана сам и беден.

Една вечер видя падаща звезда и си пожела да бъде богат. След 5 минути пред него се яви магьосник. Той каза, че ще  изпълни желанието му да бъде богат, само ако той му донесе перо от пеликан. Момчето се съгласи.

На другия ден Мартин тръгна по пътя към злия магьосник, който притежаваше перото от пеликан.

Той първо стигна до трола на гатанките. Мартин го помоли да мине по моста му, а тролът отговори, че първо трябва да отговори на една от неговите гатанки. Мартин се съгласи. Гатанката беше: „Кой инструмент не можеш да го видиш, но го чуваш?” Мартин дълго мисли, но все пак се сети, че отговорът е гласът. Когато отговори, тролът изчезна и Мартин си мина съвсем спокойно.

Вървя още един ден и стигна до второ изпитание. То беше при великана Джаян. Мартин го попита дали може да мине в замъка на злия магьосник. Джаян му отговори, че първо трябва да се пребори с неговото куче. Мартин не знаеше какво да прави, но се съгласи. Кучето го нападна, но Мартин намери остър прът и намушка кучето. Тогава Джаян го пусна да мине.

Мартин стигна до злия магьосник, който се казваше Злояд. Мартин го помоли да му даде перото от пеликана. Но Злояд каза, че първо трябва да го победи. Мартин си помисли как да победи Злояд. Тогава се сети. Тъй като той се казва злояд да намери храните, които той мрази и да му даде да ги изяде. Мартин пообиколи и видя един свитък. Отвори го и вида всички храни, които Злояд мрази. Приготви ги и повика магьосника, който с вълшебство да преобрази храните, за да приличат на тези, които Злояд обича. Даде храните на Злояд и той ги изяде. Изведнъж му стана лошо, започна всичко да му се върти и падна на земята. Тогава Мартин взе перото и си тръгна.

Мартин занесе перото от пеликан на магьосника. Магьосникът изрече едно заклинание и Мартин стана най-богатият човек на света.

Добромира Панчукова

години: 12

град: Обзор

Учител по БЕЛ: Маруся Дерелиева